Легендата на бай Дико Илиев, създател на хорà за духови оркестри и музикални произведения, които се превърнаха в символи на северняшката култура, продължава да се пренася през поколенията и да вдъхновява нови поклонници на фолклора.
За трета поредна година в ефира на програма "Христо Ботев" и Terra Култура стартира излъчването на поредицата "Непознатите будители". В дните до 1 ноември 2023 година представяме личности от културната и духовна история на България, неоткрити, забравени или с нови неразчетени послания, представени от първо лице в разказите на техни съвременници, съратници, близки и/или изследователи. В днешното издание излъчваме "Дунавското хоро, космосът и един музикант от Бога", посветено на легендарния бай Дико Илиев и за спасението на и чрез музикалното му наследство.
В ефира на "Нашият ден" Хризантема Рашева, дългогодишен секретар на Народно читалище “Надежда“, разказва за срещите си с големия творец.
"До момента нашата среща с бай Дико, аз никога не бях мислила за имената зад мелодиите, които звучат на празниците в нашия град. Неговите хора и маршове бяха навсякъде около нас, звучаха по улиците и се преливаха в сърцата на хората. Сега разбирах, че този скромен и надарен музикант стоял зад тях", казва тя.
Бай Дико не само създавал музика, той създавал и общност. Духовите оркестри, които той формирал във Врачанско и Монтанско, станаха неизменна част от живота на хората там.
Той дори ръководел духовия оркестър в читалището в продължение на цели 15 години, съчетавайки своето изкуство с ангажимент към образованието и културното развитие на общността.
"Една от нещата, които ме впечатлиха най-много при бай Дико, беше неговата скромност и доброта. Всички в града му наричаха "бай Дико", което беше израз на безкрайното им уважение към него", посочва още тя.
"Когато излетя първият български космонавт, веднага след съобщението Българското национално радио е пуснало "Дунавско хоро". Тогава той е казал на своята дъщеря, че никога не е бил по-щастлив", разказва още тя в интервюто.
Макар че бай Дико е имал само начално образование, неговият музикален гений и принос към народното творчество са неоспорими. Според г-жа Рашева може би заради образователната степен Съюзът на българските композитори го признава много късно.
Г-жа Рашева обяснява още, че съвместно с Българското национално радио са издадени пет компактдиска с неиздадени произведения на този изключителен музикант. “Все още има материал, който чака да бъде намерен и споделен с останалите, и това е една от нашите предстоящи задачи“, казва тя.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg