Аптека на д-р Антониадис в Пловдив

Ако днес ни се наложи да отидем в аптеката за някакво лекарство, можем да го правим по всяко време на денонощието, дори без да изминем километър в големите градове. В миналото не е било така. На времето аптеките са били възловите места в града, а съдържателите им едни от най-влиятелните хора. 

В началото на XX век в Пловдив аптеките са били четири. А през 1930 г. те вече са десет.

Къщата на д-р Сотир Антониадис започнала да работи като аптека през 1872 г. и така  до 1947 г. Била е след най-модерно оборудваните аптеки в Пловдив за времето си. От 1981 г. тук се помещава единствената по рода си в страната музейна фармацевтична сбирка, където посетителите могат да се потопят в епохата на медицината и фармацията от времето на Българското възраждане до началото на миналия век.

Днес старинната аптека е превърната музей "Хипократ", който разказва историята за прохождането на модерната фармация.

"Става въпрос за аптеки, които се отварят от доктори и фармацевти завършили своето академично образование в Западна Европа".

Това казва в интервю за БНР Татяна Йорданова от Архитектурно-исторически резерват "Старинен Пловдив".

Тя допълва, че медицината и фармацията са били много тясно свързани тогава. В началото е имало и домашни аптеки към техните кабинети, където са преглеждали. Наричали са ги "спицерии", а впоследствие са отваряли публични аптеки.

 Дипломираният във Виена лекар Сотир Антониадис открива една от първите аптеки в Пловдив. Преди да се завърне в родината си е работил две години в Париж. Фамилията на фармацевта издава, че той е от гръцки произход. Роден е през 1843 г.  в днешния Асеновград, който до  се е наричал Станимака. Учи в централното гръцко училище в Пловдив, а после завършва гимназия в Атина. След това учи медицина във Виена и 2 години работи в Париж. След завръщането си става депутат в Областното събрание на Източна Румелия, а през 1885г. е избран в Народното събрание на Княжество България. През 1883 г. за няколко месеца е изпълняващ длъжността кмет на град Пловдив. През 1915 г. се преселва в Гърция и  живее там до смъртта си през 1928 г.

В приземието на възрожденския си дом в Стария град Сотир Анотниадис забърквал лекове на основата на народната медицина, но и създавал нови лекарствени форми като таблетки, хапчета, глобули, свещички.

Първият етаж в някогашния му дом сега приютява търговско помещение и малка стая, наречена ахтарница, с прибори и съдове за направата на лекарства. На горния етаж се разполага същинският музей, с един от най-интересните си експонати – т.нар. царска вазерия от 1890 г. с порцеланови буркани, в които се приготвяли илачите за семейството на цар Фердинанд.

Медикаментите са се приготвяли в аптеката само от натурални продукти без никаква синтетика, споделя Татяна Йорданова. Фармацевтите от онази епоха  са използвали рецептурници, изпълнявайки дозите до последния милиграм, но те са били наясно с традициите, прилагани от лечители, знахари и билкари.

Тя допълва, че за изработката на 50 таблетки, тогава са били нужни близо три часа. Тогава чираците са били сериозна необходимост. Оказва се, че някои от тях чираци отиват да учат фармация в Западна Европа.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.