"Другият сън" на Владимир Полеганов ще се претвори във визуален пърформанс на сцената на Топлоцентрала на 12 и 13 юли. Тогава въпросът за това какво се случва с човешкия ум, когато бъде разчленен, разхвърлян и сглобен повторно в дигиталното, който е повод творческите колективи "Съпромат" и "Космотехника" да се срещнат в това изживяване с отворена структура, т.е. без начало и край, ще провокира и публиката да се замисли.
Всеки от нас е свикнал да доизгражда идентичността си и собствената си роля в обществото, както и тези на другите, в съзнанието си. Възприема света чрез информацията, която получава през визуални кодове и личното си възприятие в реалния живот. По всичко личи обаче, че в дигиталното пространство правим нещо много сходно, просто инструментите са други. Но как боравим със сетивата си, когато станем посредник между измеренията?
"Всички имаме някакви ежедневни преживявания, в които си делегираме страшно много от сетивата и паметта на устройства, с които работим. По съвсем различен начин гледаме с очи, снимаме с аналогова камера или с телефона, когато просто щракаме някакви неща на улицата, за да ги запомним и да се сетим за тях след това", каза в "Артефир" Константин Георгиев от "Косметехника" и подчерта, че този тип преживявания на света, които уж са много директни, а всъщност ни изкарват все повече посредници, очевидно се променят.
"Това е едно от нещата в книгата на Владо, които супер много ни дръпнаха към нея и ни привлякоха и четиримата – и нас със Сашо, и Миша и Борис от "Съпромат". А вече дали сетивата ни са по-добри или по-лоши, по-закърнели – това е може би въпрос на абсолютно субективно и индивидуално преживяване."
На 12 и 13 юли всеки желаещ може да се потопи в "Другият сън", и то по всяко време между 17 и 22 часа. Може свободно да влиза и излиза от залата според собственото си желание и темпо. Там ще види образа и ще чуе гласа на Марий Росен. Формата на визуалния пърформанс идва от идеята на създателите му той да остане напълно верен на книгата.
"Това един от рисковете, които поехме, донякъде наложен и от самата книга, която има прекрасна структура. Тя е един безкраен монолог на едно съзнание, сглобено през спомени и останки, такова съзнание, което тепърва започва да осъзнава себе си и света наоколо. Това беше силно невъзможно да го поставим на сцена по конвенционален начин, ако искаме да сме верни на текста", каза още Константин Илиев и добави:
"Нямаме търпение да видим как ще реагира публиката и какво точно ще се случи. Ние сме задали един ход и имаме много конкретни представи какво очакваме. (…) Едно от нещата, които са ни много важни, е всъщност тези въпроси, които толкова много човъркаме концептуално и прочее, да им вкараме преживелищен слой. По време на подготовката много разговаряхме за тази книга с различни хора и литературоведи, включително проведохме няколко публични дискусии. Т.е. много сме я обговаряли през думи, но много рядко сме имали възможността да я атакуваме през едно такова наистина преживелищно и емоционално ниво."
"Другият сън" на Владимир Полеганов е психологически роман, маскиран като фантастичен. Неговата крайна цел е, след като изпита паметта и желанията ни, както и възможността да ги поверим на технологиите, да ни върне към познатата ни реалност. Дали обаче в тази реалност бъдещето неусетно не е станало част от ежедневието, а невидимото непознато не управлява всяка наша човешка дейност? Дали разстоянието между съзнанието и сърцето не е вече безкрайно?
"Това, което взимаме от книгата, е изходната позиция на едно разхвърляно съзнание и неговите спомени и даваме възможност на публиката да си ги сглоби. Да сглоби и процеса на сглобяване. Докато работихме, сме се опитали да бъдем максимално верни и на чисто технологичните детайли – как работи съзнанието, включително и изкуственото такова."
Визуалният пърформанс не дава конкретен отговор на въпроса трябва ли да съберем мислите и спомените си, когато се разпръснат, защото това би поставило някаква рамка, а такава реално няма. Що се отнася до въпросите за сънищата, тук е повече от ясно – човек се впуска в съня на книгата, но не може да бъде сигурен, че знае от коя страна на съня ще се събуди.
Изкуственият интелект се развива скорострелно и всичко онова, което ни дава, а и взема, това неизвестно все още, може да ни отведе и към ужаса от чуждото, и към удивлението от него. А къде е тънката граница между утопичното и дистопичното и защо много често утопичния принцип на едни хора би могъл да доведе до много дистопичен свят – това са питания, които имат реални политически измерения днес.
"Потенциалът в технологиите върви и в двете посоки и много зависи от това какво точно ще решим да правим като общество с тях. Зависи какво решим на колективно ниво да оставим такова – каквото е, и къде искаме да ги парираме. Тези технологии не са някакъв самостоятелен домейн на съществуване, те са си точно толкова част от живота, колкото и социалното, политическото, културното. Хора ги правят, хора ги тестват, хора ги мислят. Не плуват във въздуха като облаци, които идват от нищото и изчезват зад хоризонта", обясни Константин Илиев.
В звуковия файл можете да чуете още от него.
"Тази година, както всяка година от 26 години, се събираме художнички в село Говедарци по време на сенокоса", обяви в ефира на предаването "Следобед за любопитните“ организаторът на дамския пленер Йова Чолакова Гочева. От 27 септември до 6 октомври в галерия "Прегърни ме", допълва тя, ще представим 40 свои платна, нарисувани по време на престоя в..
Снимка – БНТ 1
Петото издание на Международния документален филмов фестивал София ДокуМентал (Sofia DocuMental) с фокус върху човешките права ще се проведе под мотото "Излез от балона". Форумът ще представи 30 премиерни за България филма, носители на престижни международни награди. Предстоят ексклузивни срещи с режисьорите и разнообразни съпътстващи събития. В..
"Остатъци от вяра" е името на изложбата на художничката Севда Потурлян. Картините са посветени на вярата. Нейните творби открехват вратите на нашите стари църкви. Авторката коментира, че иска "да се потопим във вътрешността на тези свети места, храмове на вярата, които предците ни са въздвигали, често с крайно оскъдни средства, но с едно..
Спасяват ли ни природните закони? Да, отговаря в новата си стихосбирка Оля Стоянова, по техния начин. Единадесет години след "Улица "Щастие" тази книга отново потвърждава устойчивостта в писането ѝ, пристрастието към определена поетика и теми. "Как ни спасяват природните закони" е стихосбирка, в която животът пулсира, а енергията се предава и на..
Натура(та). Някои я боготворят. Други я отричат. Трети не са сигурни към коя група принадлежат. Но натурата е навсякъде. Около нас, във нас...
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg