За близо трите десетилетия ефирен живот на предаването "За думите", в които трайно и целенасочено се интересуваме не само от историята и богатството на българския език, но и от явленията и процесите в речта на днешните българи, неведнъж установяваме един необясним и удивителен факт. Непрекъснато спадащото равнище на езиковата култура и доказаната чрез национални и международни оценявания ниска степен на буквална и функционална грамотност на младите ни най-малко не нарушават спокойствието и увереността на експертите от МОН в правилността и далновидността на действията им.
На обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, се съобщава как се мести "материал" от един клас в друг, как родната литературна класика остава непокътната и същевременно в програмата се въвеждат съвременни автори и произведения, как всичко се променя плавно, но сигурно към усвояване на умения и компетентности.
Надяваме се впечатленията ни да са погрешни, но и този път след ярките доказателства за катастрофално ниското равнище на знания и умения конкретно по български език не се забелязва особена тревога у същите тези образователни чиновници, пардон, експерти, които обещават за пореден път задълбочени анализи и решителни мерки с дългосрочни перспективи. Интересно би било да се провери какъв процент от обществеността, съставена от лаици и обикновени простосмъртни, вярва, че този път наистина ще се направи нещо смислено и решително с истинска грижа за учениците и за бъдещето на държавата ни.
Дали обаче си представяме какво бъдеще очаква общество, съставено преобладаващо от неграмотни или полуграмотни "граждани" и може би от малък високообразован и осъзнат елит.
В поредното издание на предаването обръщаме поглед тъкмо към този елит в перспектива, който предполагаме, че се подготвя в елитните гимназии в столицата и страната. В случая употребяваме думата "елит" без ирония, защото имаме предвид тези най-желани училища с дългогодишни традиции, които подбират учениците си след тежки изпити в края на основното образование.
За какво е показателен този подбор, какво причинява на децата, как продължава обучението им по български език и литература в гимназиалния етап и какво точно оценява матурата в края му. За това разговаряме с двама преподаватели в две реномирани училища – Дияна Боева от Езиковата гимназия "Гео Милев" в Добрич и Мариян Кънчев от Националната гимназия за древни езици и култури в София.
Ако "оправдаваме" провала на учениците от маргинализирани общности, социално слаби и необразовани семейства тъкмо с неблагоприятната среда, как да си обясним неудовлетворението и чувството за пропилени усилия и значителни средства у децата на образовани и амбициозни родители, с добри доходи.
Ако матурата трябва да покаже добро общо владеене на езика и боравене с устен и писмен текст, какво доказва интерпретативното съчинение върху поетично произведение или есето – творчески заложби и оригинална мисъл или ловко боравене с клишета и приемливи за оценяващите позиции… И ако доброто владеене на езика е задължително за всеки гражданин, независимо от професията му, дали точно творческите заложби в областта на литературата са ключът към успешно бъдеще в живота, за който литературата иначе е безкрайно полезна…
Чуйте разговора в звуковия файл.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
