По времето, когато е била измислена играта „Лети, лети“ дроновете съществуваха само във въображението. Днес редица държави ги прилагат изключително успешно в редица области – от наблюдение, през заснемане и доставки.
Като всяка една технология и те могат да се използват във война, за шпионаж и други нехуманни цели.
Но никой днес не може да отрече голямото разнообразие от полезни приложения. Дроновете намират сериозно приложение в селското стопанство – наблюдение и растителна защита; на строителството – обзор на строежи и анализ на структурната цялост; на службите за спешни реакции – търсене и спасяване, откриване, гасене на пожари, доставка на провизии; на сигурността – наблюдение на граници, събития и летища.
От една страна у нас имаме нужното законодателство, което идва основно от европейските регламенти. Любители и професионалисти изкарват куркове за управление на дрон, но бизнес употребата има нужда от прилагането на по-специфично законодателство, така нареченото "споделено европейско пространство за дронове".
Засега обаче регулаторните органи по инерция предпочитат да забраняват, вместо да изследват възможностите за съвместна работа с индустрията, а една такава съвместна работа би донесла знания и умения, които да се използват многократно в бъдеще.
Къде стоим по пътя между оценката на риска и ползите в използването на дронове, разказва инж. Стефан Христозов, доктор към Института по роботика към БАН.
Стефан Христозов е магистър авиоинженер от Техническия университет в София и магистър национална (авиационна) сигурност от Военна академия с над 5 години опит от авиацията и над 5 години в научната дейност. Той е докторант от Института по роботика на БАН.
От три години ръководи собствена компания "Безпилотни системи България", с която има амбицията да започне да разгръща такива системи за управление на трафика от дронове. Чрез компанията активно позиционира България на редица европейски и световни карти, в това число и в неформалната експертна група за дроновете към DG MOVE.
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..
Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..
В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..
В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg