По времето, когато е била измислена играта „Лети, лети“ дроновете съществуваха само във въображението. Днес редица държави ги прилагат изключително успешно в редица области – от наблюдение, през заснемане и доставки.
Като всяка една технология и те могат да се използват във война, за шпионаж и други нехуманни цели.
Но никой днес не може да отрече голямото разнообразие от полезни приложения. Дроновете намират сериозно приложение в селското стопанство – наблюдение и растителна защита; на строителството – обзор на строежи и анализ на структурната цялост; на службите за спешни реакции – търсене и спасяване, откриване, гасене на пожари, доставка на провизии; на сигурността – наблюдение на граници, събития и летища.
От една страна у нас имаме нужното законодателство, което идва основно от европейските регламенти. Любители и професионалисти изкарват куркове за управление на дрон, но бизнес употребата има нужда от прилагането на по-специфично законодателство, така нареченото "споделено европейско пространство за дронове".
Засега обаче регулаторните органи по инерция предпочитат да забраняват, вместо да изследват възможностите за съвместна работа с индустрията, а една такава съвместна работа би донесла знания и умения, които да се използват многократно в бъдеще.
Къде стоим по пътя между оценката на риска и ползите в използването на дронове, разказва инж. Стефан Христозов, доктор към Института по роботика към БАН.
Стефан Христозов е магистър авиоинженер от Техническия университет в София и магистър национална (авиационна) сигурност от Военна академия с над 5 години опит от авиацията и над 5 години в научната дейност. Той е докторант от Института по роботика на БАН.
От три години ръководи собствена компания "Безпилотни системи България", с която има амбицията да започне да разгръща такива системи за управление на трафика от дронове. Чрез компанията активно позиционира България на редица европейски и световни карти, в това число и в неформалната експертна група за дроновете към DG MOVE.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg