До края на годината изкуственият интелект ще придобие възможности, за които сме чели само в научно-фантастичните книги. Това заяви в ефира на "Какво се случва" Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании и на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии". Според него е време да приемем революцията на изкуствения интелект, защото това не е нещо, което предстои, а нещо вече случило се. Всеки от нас обаче има избора да прецени как точно да подходи към нея.
"Изкуственият интелект няма да замести никой от нас – не директно, не и конкретно. Но хората, които се възползват от него и надградят своята професионална квалификация, можене и въобще капацитет за работа, със сигурност ще могат да вземат работните места на тези, които не се възползват от въпросните инструменти", обясни още Димитров.
Подходът към изкуствения интелект – било то GPT4, GPT5 или която и да е версия, тепърва последваща в развитието му – трябва да бъде като към човек. В същността си той представлява сбор от инструменти, на които можем да зададем конкретни въпроси, в контекста на темата, която ни интересува.
Когато общуваме с него обаче трябва да имаме предвид, че:
• той прави всичко, което човекът може, но без разбиране за това. Например да имитира чувства, ирония и хумор, защото е прочел написаните от човека книги и знае как изглеждат тези неща.
• със същата убеденост, с която ни казва факт, ще ни каже и пълна измислица. Това са т.нар. халюцинации, които си съчинява, но не с конкретна умисъл. Изградената от него виртуална идея всъщност говори за наличието на интелект.
• визуалното и писмено съдържание, което изкуственият интелект създава, е абсолютно неразличимо от това, което човешкият ум твори. Той, подобно на нас, учи и трупа опит, знания и информация и се базира на тях, когато му поставим дадена задача.
• генерираните от него снимки, видеа и звукови файлове с човешки глас, които са на границата на реалността, не са бъдеще, а лесно достъпна информация в мрежата, към която трябва да подхождаме изключително критично и която трябва да четем с разбиране.
• засега той все още няма собствена воля и се ръководи от нашите насоки, питания и желания.
Изкуственият интелект може да ни бъде изключително мощен съюзник, чиято съдба е в нашите ръце. И както не бива да го подценяваме, така и не бива да се забравя, че много от човешките качества са по-важни от техническите такива. В това се корени и предимството на човека. И все пак:
"Хората се опитват да го сложат в някаква конкретна кутия, която да говори за това в какво точно изкуственият интелект е добър. Реално погледнато това е един външен екип от експерти, който е на разположение на всеки един от нас. И ако за момента ChatGPT конкретно, тъй като с него имам повече опит, е по-добър от нас във всяка една област, в която самите ние не сме експерти, то съвсем скоро ще бъде по-добър от нас във всяка една сфера по принцип. Това няма как да не ни бъде свръх полезно, независимо с какво се занимаваме", допълни Доброслав Димитров.
Той е на мнение, че трябва да приемем изкуствения интелект като наша втора природа, да сме отворени към него и да общуваме с открито съзнание, защото технологията му се развива с всяка изминала секунда. С други думи – да сме любопитни и да не спираме да експериментираме.
Илюзията, че бихме могли да натиснем off на което и да било от устройствата, които използваме, отдавна вече не съществува. В джоба си, при това под формата на смартфон, имаме един ментор по всичкология, с когото можем да обсъждаме всичко, което ни вълнува. Дигиталното ни аз е навсякъде и е по-добре да го използваме максимално, отколкото да се страхуваме от него.
Целия разговор с Доброслав Димитров чуйте в звуковия файл.
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за елиминиране на насилието над жени, а в София това ще бъде подчертано със символично протестно шествие под надслов "Нито една повече". Събитието ще започне в 18:00 ч. пред Съдебната палата и ще има за цел да обърне общественото и институционалното внимание към тревожните нива на домашно насилие и..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg