Кои са причините в България да забогатяваме толкова бавно?

На 4 април 2023 г. генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Матиас Корман в рамките на своето посещение в България ще представи доклада "Икономически преглед на България“. Изготвянето на този документ е задължителна стъпка по пътя на присъединяването на страната ни към ОИСР, което от своя страна е един от важните външнополитически приоритети на страната ни. На 10-и юни 2022 г. България официално получи своята Пътна карта за присъединяване към организацията, заедно с Бразилия, Хърватия, Перу и Румъния.  

В момента с организацията членуват 38 от най-развитите държави в света. ОИСР е форум на представителната демокрация и пазарната икономика, който позволява сравнение между държавите по отношение на политическия и икономически опит, идентифицирането на добри практики, координирането на политики и други. Членството на страната ни в ОИСР е свързано с амбицията за по-високо качество на институциите и публичното управление с цел повишаване на благосъстоянието на страната.

• Гълъб Донев ще се срещне с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман

Малко повече от година след поканата за членство на България в ОИСР – клуба на богатите държави – какво трябва да бъде направено в спешен порядък за това членство и кои са причините в България да забогатяваме толкова бавно? В "Нашият ден" Христина Христова, бивш социален министър и Ваня Григорова, икономически съветник в КТ "Подкрепа“ търсят отговор на тези въпроси.

"За съжаление последните две години не са благоприятни за борбата с бедността във връзка с войната в Украйна, световната икономическа криза и инфлацията“, казва Христина Христова.

Тя коментира, че инфлацията е с много големи размери в България и допринася за разрастването на бедността. За месец февруари тя беше 16,4%, а в еврозоната е 8,4%. Най-тежко понасят бремето на инфлацията хората с нисък социален статус. Според Евростат около 40% от населението в България не може да си осигури достатъчно топлина в жилищата.

С приемането на антикризисните мерки през миналата година бяха значително увеличени и  пенсиите, и възнагражденията на работещите, ако не на всички, то поне на част от тях. Което от своя страна предизвика недоволство на работодателите, защото по този начин конкурентоспособността на икономиката спада. Макроикономическите показатели се влошиха и влизането в еврозоната беше отложено.

В допълнение тя коментира, че миналата година бяха направени три увеличения на пенсиите, които не бяха в съответствие с принципите на пенсионноосигурителната система.

"Трябва да сме много внимателни, ако искаме да влезем в еврозоната и ОИСР, това неминуемо ще помогне за подобряване качество на живот в страната“, твърди тя. 

Христина Христова припомня, че по време на управлението на НДСВ в страната е имало благоприятна политическа обстановка за инвестиции. 

"Минималната работна заплата не беше увеличена толкова, колкото трябваше, по този начин се задържат и останалите заплати, няма никакво съмнение в това. От друга страна, орязването на разходите на отделните министерства се просмуква на долу“, посочва Ваня Григорова.

• Защо синдикатите остават скептични към нивата на минималната работна заплата?

Тя коментира, че в момента има замразяване на бюджета и това се просмуква към всички услуги и всички, заети в държавната сфера, което рефлектира върху гражданите и това води до "стабилна бедност“, а натрупаната инфлация през миналата година е 16%.

"Що за ценност може да е самоцел за влизане в "клуба на богатите", когато ти си беден? Това не може да е ценност и по никакъв начин не се отразява на функционирането на администрациите. Това са митове, които се разпространяват от привържениците на спешното ни влизане в еврозоната. А колкото до дисциплината ни, ние я поддържаме – отдавна изпълняваме Маастрихтските  критерии“, допълва тя.

Според нея планираният бюджет също ще е изключително рестриктивен. След няколко дни ще бъдат разглеждани промени в данъчните закони в комисия в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Когато 2022 г. е завършила с 16% средна инфлация и трябва да се орежат бюджетите на министерствата с 20%, никой не очаква образование, здравеопазване, пътища, инфраструктура да бъдат по-добри. Това са 30% орязване на всички разходи, казва още Ваня Григорова.

"ОИСР няма да даде особено различен прочит на функционирането на администрацията. Но има нещо много по-важно, за което трябва да говорим, и то е данъчната система. Когато основите на едно общество са разбити, ние няма как да очакваме то да функционира като едно богато общество“, посочва тя.

• Облагане на свръхпечалбата не е край на света според синдикати. Работодатели са против, правят пазарна икономика