Едва ли можем да излекуваме всички тревоги и неприятности с хубав сън, но посрещаме предизвикателствата на деня значително по-добре, ако сме се наспали хубаво.
Подобно на затлъстяването, недоспиването не е заболяване, то повлиява негативно, усложнява и утежнява всяко друго оплакване или заболяване, което вече имаме.
Благодарение на съвременните технологии и на сомнологията – онзи клон от науката, който изследва съня – знаем, че пестенето от сън в името на продуктивността всъщност никак не е продуктивно – нито за нас, нито за работата, която вършим. Симптомите на недоспиването напомнят тези на алкохолно опиянение – а това едва ли е най-добрата нагласа.
Въпреки натрупаните знания за важността на съня за редица аспекти на физическото, менталното и душевното ни здраве, се оказва, че "76% от българите имат проблемен сън. Това означава, че над 2 милиона българи не се наспиват добре. Това се дължи на често будене през нощта (38%), трудно заспиване вечер (20%), тревожност дали и как ще спят през нощта (12%)", данните са от проучване на агенция "Прагматика и isleep".
Редица фактори като светлинното замърсяване и синята светлина на екраните пречат на заспиването, наред с напрежението и стреса от деня, затова все повече се говори за хигиена на съня.
Сънят няма как да го изработим или купим. Опитът активно да го постигнем е контрапродуктивен. "Активният опит да заспим не води до добър резултат, напротив по-скоро трябва да се отпуснем и някак да постелим червения килим, по който сънят да дойде, казва доц. д-р Кирил Терзийски.
Нямаме склад на съня – от който да вземаме, да теглим на кредит и после да запълваме дефицитите и да възстановяваме баланса, напротив редовният сън – лягането и буденето по едно и също време подпомагат добрия сън.
Ако гледаме повече децата и следим какво правят те преди да попият лошите навици от нас – би било добре за всички ни“ – казва още доц. д-р Терзийски, който ще бъде лектор на събитието The Mighty Brain (Могъщият мозък) на Рацио на 28 март.
Доц. д-р Кирил Терзийски е ръководител на Комплекса за транслационни невронауки в МУ Пловдив. Преподавател е по патофизиология в същия университет, а освен това е и сертифициран сомнолог. Част е от екипа на Сомнолог – лаборатория за изследване на съня, има над 30 публикации с изследвания по темата.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Началото на годината е време за предположения и надежди. В рубриката "Моментна снимка" с драматурга Майя Праматарова се коментират спектакли от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg