Референдумите – възможна реалност?

Референдумите – възможна реалност ли е това? Във времето на предизборна надпревара за парламент паралелно се събират и подписи за провеждане на национални референдуми по различни въпроси. Как може да продължи процедурата по провеждане на национални референдуми при отсъствие на парламент? Инициативен комитет с участници Слави Трифонов и още 11 члена поставя въпрос "Подкрепяте ли произвеждането на избори за Велико народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република". Доколко е допустим такъв въпрос за разглеждане на национален референдум?

Коментар по темата прави в юридическото предаване "Законът и Темида" д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Свети Климент Охридски":

"Намираме се във време на предизборна надпревара. За последните 2 години имаме пети поред парламентарни избори. Политическите субекти някак си са изчерпани откъм послания към избирателите, затова кампанията е по-скоро вяла... 

По отношение на референдумите и започналата процедура по събиране на подписи. Тази процедура започна по времето на 48-ия парламент, който вече е с изтекъл мандат. Следва да кажем, че имаме един първоначален стартов етап при референдумите, който може да се нарече подготвителен – да се види нагласата на обществото дали е готово да подкрепи поставения за разглеждане въпрос в един бъдещ момент на национален референдум. Сега сме точно в този момент – имаме регистрирани инициативни комитети, които от момента на регистрацията в 48-ото НС има тримесечен срок, в който да съберат подписите. Липсата на парламент не пречи да се събират подписи. Разбира се, инициативните комитети имат, по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, 3-месечен срок, в който да представят поне 200 хиляди валидни подписа на български граждани с избирателни права (както е изискването на закона), за да бъде разгледано това предложение от самия парламент.    

Парламент в момента няма и той ще бъде конституиран на един по-късен етап. Но това не пречи да се съберат подписи и дори срокът да е изтекъл, ще бъде валидно внасянето на тези подписи, защото по обективни причини Инициативният комитет няма пред кого да внесе тези подписи.

Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт определя, че на национален референдум следва да бъдат поставяни въпроси, които отговарят на две изисквания (и двете трябва да съществуват паралелно налице). Едното изискване е въпросът да е от национално значение, а другото – да е от компетентността на Народното събрание. Законът поставя и ограничения, които не могат да бъдат предмет на национален референдум."

Чуйте разговора от звуковия файл.

Снимка – БНР