"Докторският паметник в София. Изследвания и документи" е първото официално публикувано изследване у нас, което събира уникални и неизвестни свидетелства, свързани с историята на монумента. Книгата, която беше представена в навечерието на 145-годишнината от Освобождението на България, запълва отсъствието на документи в българските архиви по темата и създава една цялостна картина на историческата памет за монумента. В нея са поместени и нови изследвания за това как е изграден той в сърцето на София, представена е и малко познатата биография на автора на паметника – архитект Антонин Томишка.
В "Докторският паметник в София. Изследвания и документи" може да бъде открит и списъкът с имената на всички, които са изписани върху монумента – 531 имена на загинали лекари, медицински сестри и санитари. Поместени са също така и списъците на събираните доброволни пожертвования, както и документи от Руския държавен военноисторически архив за изграждането на паметника. Автори на книгата са учените историци Елена Бугарчева, проф. Нина Дюлгерова, д-р Радосвета Кирова, д-р Радослав Симеонов и изкуствоведката проф. Благовеста Иванова. Изданието е резултат от проучванията и логистичната дейност на български и руски историци, изкуствоведи, военни и дипломати.
"Трудно се вадят такива документи от руските архиви, освен това те се опазват там специално и невинаги се дават, особено на чужденци", каза в "Артефир" проф. Благовеста Иванова.
От Международната конфедерация на генералите, адмиралите и офицерите от резерва със седалище в Москва са съдействали за своевременното и безплатно предоставяне на документи от руски архиви, свързани с проучвателната работа по време на подготовката на изданието.
"С тази книга смея да кажа, че сме направили първата стъпка в изследването на този толкова интересен и единствен съвсем доскоро паметник в света", добави още проф. Иванова.
Докторският паметник в София е построен благодарение на доброволните средства, събрани от оцелелите участници във Руско-турската освободителна война и е уникален с това, че почита паметта на медиците, загинали по време на военните действия. Тържественият монумент е част от нашата история вече 145 години.
Монументът е с една класическа структура, той представлява пресечена пирамида, която води началото си още от древен Египет. Внушителен храм, който се явява като символ за обединението на народа.
"Паметникът е точно един такъв монумент в памет на загиналите медици, които са се сражавали на бойните полета и са помагали на участващите в битките за тяхното спасение. Какво по-хуманно от това! И какво по-хуманно от това да говорим в днешното време за хуманността и в името на развитието на доброто бъдеще", твърди проф. Благовеста Иванова.
Повече чуйте в звуковия файл.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg