Откритата фотоизложба на галерия "Деак 17" със заглавие "Улицата не е детска площадка" в Унгарския културен институт в София изследва влиянието на скейтбординга, превърнал се от хоби в субкултура, върху начина на живот и върху младежта в Будапеща през осемдесетте-деветдесетте години на ХХ век. С помощта на предмети, архивни снимки, документални филми, графики, интерпретиращи процесите, и с кратки филмови интервюта тя представя развитието на скейтбординга, историята на дизайна му, значението на техниките на каране.
Целта на проекта е да се върне назад в историята до търсенията на поколение, израсло в Будапеща в края на 70-те години на ХХ век, до местната интерпретация на "западния“ начин на живот. Ангажираността на тогавашните участници, поривът им за екстремност дават и представа за епохата чрез представянето практикуването на скейтбординга и неговата оценка.
"Улицата не е детска площадка" е често срещан израз още през осемдесетте години, когато скейтбордингът, достигнал в развитието си до уличен скейтбординг, навлиза и в Унгария и модерното хоби се превръща в средство за самоизява на една група, приемаща риска, смелостта и неизбежните падания. Следващият обрат в историята настъпва със смяната на режима, когато възможността за свободна търговия води до отваряне на магазини, създаването на скейтпаркове и посещения на международни звезди. Деветдесетте години са епоха на разцвет в унгарския скейтбординг. По това време общността е най-голяма и най-активна и възможностите довеждат до появата на ново поколение, което практикува скейтбординг на международно ниво. В годините преди епохата на интернета списания, видеофилми и родни брандове усилват солидарността на скейтърите. От 2000-те години се изграждат общински скейтпаркове, триковете могат да се следят ежедневно в интернет, което едновременно вдъхновява и възпрепятства, но води до възможността превърналият се през 2020 г. в олимпийски спорт скейтбординг да достигне нови върхове и в Унгария. Будапеща със своите уникални възможности и облик, с разнообразния си релеф и обществени пространства и днес, както и през изминалите четиридесет години предоставя отлични възможности на скейтърите.
"Улицата не е детска площадка" беше открита от унгарския изкуствовед и куратор на изложбата Жолт Петрани и от Борис Атанасов, председател на Българската федерация по скейтборд. Визуално оформление е на Атила Щарк.
Изложбата ще продължи до 9 март 2023 г.
Научете повече от г-жа Сандра Мишкеди – директор на Унгарския културен институт в София, както за тази конкретна инициатива, така и за други културни акценти от програмата на института през месец февруари.
Снимки – Унгарски културен институт в София
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg