В последните години да вали сняг по Коледа е по-скоро изключение. Лятото пък идва с непоносими горещини, урагани, суши или пък с градушки и наводнения.
Вече не говорим за спиране на затоплянето, а за адаптиране към климатичните промени.
Последният доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) установява, че въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими.
"Един от изводите в доклада на IPCC е, че ако продължим с мерките, набелязани през 2019 г., до края на века светът ще се затопли с 3.2 градуса по Целзий, което означава катастрофа, обезлюдяване на огромни части от Земята, огромни групи климатични бежанци - ново Преселение на народите, каквото не сме виждали от хилядолетия, изтъква Христо Панчев от авторския колектив на "Климатека".
Докладът посочва и положителни промени като драстично падане на цената на енергията от възобновяеми енергийни източници за десетилетие. Токът от слънце е поевтинял с 85%, вятърната енергия с 55%, производството на батерии и съхраняването на енергия е поевтиняло с 85%.
Но за да задържим покачването на въглероден диоксид, пикът на емисиите трябва да се случи в следващите три години и да започне да спада.
Това означава рязко спадане на добива на енергия от въглища с 95%, 60% от петрола, 45% от газа спрямо нивата от 2019 година, което уви, звучи утопично.
Климатичните промени са част от националната сигурност. Няма как един политик да продава светло бъдеще на избирателите си и да пропускаш темата за климатичните промени. Всеки, който мълчи по въпроса, работи срещу националния ни интерес. Който не признава научните факти и си заравя си главата в пясъка, заблуждава хората.
Мерките, които трябва да вземем, не са въпрос на това дали ни харесва или не, а на оцеляване.
Предпоследното екологично министерство даде надежда за създаване на компетентни и подготвени хора, които да водят климатичната ни дипломация. Тогава беше предложено страната ни да стане домакин на 29-ата среща за климата (КОП) през 2024 г. Това не е въпрос единствено на медийно внимание или осигуряване на кетъринга. Страната-домакин предлага политики, ангажира други държави, региона. Най-малкото работи за това да се чуе единодушно признаване на проблема, защото не липсват и политици, които отричат климатичните промени.
Все още имаме възможност да се препозиционираме и да сме активна страна в обсъждането на параметрите на Зелената сделка.
Само за 7 месеца се обявиха повече територии за защитени, отколкото в последните 30 години (макар че после тези решения на бърза ръка се ревизираха от служебното правителство). При условие, че сме били водещи в Европа по брой защитени зони, Парк Витоша е първата защитена зона в Европа.
Имаме и биоразнообразието и ресурса да бъдем лидер в опазването и възстановяването на околната среда.
Планът за възстановяване и устойчивост е сред положителните неща – пълното финансиране на стойност 15 млрд. евро биха дали подем на икономиката ни, при изпълнение на ангажиментите от наша страна обаче.
Но до 2026 трябва да намалим въглеродните си емисии с 40%, а тецовете трябва да спрат до 2037 г. "Кучето е заровено" в енергетиката, което означава, че старите тецове, които днес са като от поезията на Вапцаров, трябва да заработят като производства от 21 век, а не от 19-и.
И тук стигаме до възобновяемата енергия – субсидиите за въглищна енергия са три пъти повече в момента от тези за възобновяема, а ако искаме да продължим да изнасяме енергия, трябва да заложим на възобновяема.
3% от енергията у нас се внася от Гърция, а Гърция за последната година увеличи капацитета си от вятърна енергия с 5%. За последните 10 месеца 47% от енергията на Гърция идва от възобновяеми източници, вятър, хидро и донякъде слънчева енергия.
Поевтиняването на възобновяемата енергия е глобална тенденция, в момента тя е по-евтина от въглищната.
На този фон у нас имахме мораториум за изграждане на ветреноенергиен парк в община Ветрино.
Рано или късно въглищата ще станат нерентабилни, те поскъпват. А у нас липсва ефективна комуникация и работа по преквалификация на работници и промотиране на възможности, и се лее дезинформация.
12 млн. нови работни места в света се дължат на възобновяемите енергийни източници. В САЩ и Европа сред най-търсените професионалисти са монтьорите на фотоволтаични инсталации", каза още Христо Панчев.
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg