Проф. Правда Спасова: Загубихме отзивчивост и съчувствие. Лакмусът беше Украйна

“Загубихме отзивчивост и съчувствие един към друг. Това е много тъжно. Лакмусът за мен беше войната в Украйна и идването на украинските бежанци тук, когато тази липса много блесна. В сравнение с реакциите на европейските народи, изведнъж се оказахме доста безчувствени хора“.

Това каза в интервю за БНР проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия. 

“Мислех, че има някаква родова памет, защото българското население в голяма степен е изградено от бежанци. Може би тази родова памет е замъглена от пропагандната манипулация, че чуждият е нещо лошо, че е заплаха за нрави, благосъстояние или пък традиции.

За съжаление у нас всеки се припознава като чужд, било то чужд по език, по народност, по външност или по култура. Това е нещо, което вече видяхме с отношението към сирийските и афганистанските бежанци.

Войната ме засяга чисто човешки, в най-дълбоката ми човешка моралност. Има неща, пред които не можеш да си затвориш очите. А и като българка се чувствам много застрашено от това как ще продължи този процес. Много се надявам, че тази година ще престане да съществува поредната, а може би и последната империя, но това, което става в България ме плаши като реакция“, казва още проф. Спасова в ефира на “Нашият ден“.

Къде трябва и къде не трябва да се намесва държавата?

Според нея е много е важно държавата да организира определени неща:

“Наскоро бях в Полша. И там няма толкова доброволци, помагащи на бежанците от Украйна, просто, защото държавата си е свършила работата. Виждам и много жестоко отношение към домашни животинки. Ако човек има емпатия, то тя започва от съчувствието към всяко живо същество.

Намесата в автономни културни институции обаче е нещо съвсем различно. В културните институции като театри и университети, макар и издържани от държавни фондове, е недопустима административната намеса, защото винаги се превръща в политическа цензура.“

Миналото…

“Важно да имаме някаква преценка за миналото. Когато у нас се каже традиция, винаги под това се разбират някакви гайди, шевици и цървули и се тръгва от нулата. Градската традиция и култура трябва да се надгражда, ако искаме да има някаква приемственост и натрупвания. В такъв смисъл е много важно да се връщаме към миналото, но не с политическа преценка, а по-скоро с търсене на културни ценности“, казва още тя.

Знаем ли какво е нормалност?

“Има някакви цивилизационни ценности, които са общоприети, поне на нашия континент, и трябва да се съотнасяме към тях.

Може би българинът трябва да си зададе въпроса – защо ние сме все на опашката и защо в България не върви? Отговорът не трябва да се търси по посока – всички политици са хаймани, а по посока на това кой избира тези политици и каква е интелектуалната атмосфера, в която всичко това битува“, посочва още проф. Спасова в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.

• Кръчмите, моловете и спасението – какво казаха анализаторите през 2021 г.
• Проф. Правда Спасова: Моловете у нас нямат алтернатива
  
• Проф. Правда Спасова: Не ерудитско образование, а възпитаване в култура на уважение към другия