Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Андрей Несмачни: Никоя страна в Европа не е застрахована от руска агресия

Андрей Несмачни
Снимка: личен архив

Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art. Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на ранените войници да работят, защо се връща все още на фронта и как руската пропаганда пречи за правилното тълкуване на ситуацията в Украйна.

"Когато руснаците окупираха Ирпин през 2022 г., стреляха срещу тази фабрика за обработка на дърво с артилерия. Моят приятел Виталий е бил вътре във фабриката, когато обстрелите са започнали и се е опитвал да я отбранява, защото беше неговата фабрика. Останал в нея до последно, докато го раниха толкова тежко, че едва беше спасен, след десетки операции. Коремът му прилича на грозна бродерия с груби синьо-лилави цветове. Но се оправи. Той е кораво момче!

Сега с Виталий се опитваме да възстановим фабриката. Едва ли ще успеем да съберем достатъчно пари, за да я ремонтираме цялата, защото голяма част от стените и основите ѝ бяха опожарени и не са стабилни. Трябва я съборим до основи и да я построим наново, но това ще е много по-нататък. Другото крило обаче успяхме да го поправим.

Двамата с Василий решихме да я превърнем в място, където наши ветерани от тази война да идват и да работят нещо, което ще им донесе спокойствие, докато се възстановяват и психически, и физически.  

Правим стъклен чаши, кани и бутилки, както и ножове, в които вграждаме по един куршум. Продаваме ги и изпращаме парите на нашите момчета на фронта.

Кръстихме фабриката Bat Art.  

В момента тук работят десет мъже и една жена ветерани, но не се задържат много, защото който се възстанови, веднага се връща на фронта като доброволец. Те имат право да останат в цивилния живот, но избират да се върнат обратно да воюват.  

Аз също бях тежко ранен. Когато започна пълномащабната война през 2022-ра, веднага се явих на служба. Воювах на няколко места. След това ме раниха тежко и дойдох в Ирпин за лечение. Тогава ми хрумна идеята за фабриката, с която можем да помагаме на нашите ветерани. Защото разбрах колко е важно, когато си ранен и отчаян, дори без надежда, че ще проходиш отново или че ще можеш да живееш както преди, да има нещо, което да те връща към живота, да се чувстваш полезен, да се убедиш, че можеш да работиш отново. Това е много важен психологически стимул за всеки тежко ранен наш войник. И те идват тук и се възстановяват.

Самият аз на всеки два-три месеца обаче се връщам на първа линия на фронта, въпреки че бях тежко ранен. Не може да е другояче. Въобще не си задавам въпроса да отида ли на фронта или не, защото знам, че ако не го направя, ако всички не го правят, ние просто няма да сме живи. Украйна няма да я има като нация и страна.

Не ме разбирайте погрешно, аз не харесвам войната, не искам да има война, но трябва да отида и да се сражавам. Просто трябва. Това е моята страна, моята земя, аз обичам свободата и искам страната ми да е свободна.

Искам да ви кажа, че ние допускахме, че ще бъдем нападнати още през октомври 2021 г. и започнахме да се подготвяме за война, но Украйна беше лишена от оръжия, защото никой на Запад сякаш не вярваше истински, че Русия ще ни нападне. Гаранции разни ни даваха… Затова и нямахме оръжия.

Сега, почти три години по-късно, когато Русия завзема наши територии и оръжията не ни достигат, за да я защитим, Западът отново се чуди дали да ни даде оръжия, колко да са те, къде можем да ги използваме. Ще ви кажа, нека само един от тези чиновници да отиде в Домбас, например, и да види за какво става дума на фронта. Да види как са въоръжени руснаците и как ние. Да види десетките жертви, осакатените ни момчета и момичета и да прецени тази война има ли я наистина и колко е сериозна тя.

За съжаление руското влияние и пропаганда пречат на трезвата оценка за ситуацията ни както на Западните чиновници, така и на много украинци, преди да бъдем нападнати. Украинците обаче разбраха какво е руската пропаганда, когато Русия нахлу в територията ни и руснаците започнаха да избиват и изнасилват децата ни и майките ни. Всеки ден има обстрелван украински град и загиват невинни хора. Вие го виждате, защото сте тук, а къде са чиновниците от Европа и САЩ? Те ни казват от топлите си, безопасни местенца, че трябва да спазваме ограничения, за да използваме оръжията, които ни дават. Как ви се струва това? Никоя страна в Европа не е застрахована от руска агресия.

Знаете ли, аз дори не изпитвам гняв. Дори и да видя врага си в очите, не изпитвам нищо. Знам, че просто трябва да го убия, без никаква емоция. Емоциите и мислите пречат да си свършиш работата, защото това е професионалното – да не мислиш, а да действаш. Нямам съмнения, че съм прав в това, което върша, защото аз съм си вкъщи, в Украйна, а те са дошли тук и искат да ми я отнемат. Какво имам да мисля. Това е. Просто война.

Е, някои хора си мислят, че войната е само да стреляш, но всъщност ти през цялото време копаеш. Много копаеш, постоянно копаеш, е, или тичаш... Чак после стреляш…

Но войната е много страшно нещо. Дано на Европа никога не ѝ се наложи да преживее това, което ние в Украйна преживяваме всеки ден."


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Часът на Земята и Световният ден на водата тази година са на 22 март

Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..

обновено на 21.03.25 в 17:08
Александър Детев

Александър Детев: За случаи като "Чефо" отговор не търсим само ние, а целият свят

Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..

публикувано на 21.03.25 в 17:05
При първото си посещение извън столицата Негово Превъзходителство бе запознат с възможностите на Стара Загора

Посланикът на Индия в България: Балканите са регион с дълбоко културно наследство

Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..

обновено на 21.03.25 в 12:50
Мирослав Цеков, Анелия Торошанова и Атанас Радев (от ляво надясно)

Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България?

Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството?  Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..

публикувано на 21.03.25 в 12:40

Конкурсът за тъп разказ: Новият начин да се пренапишат клишетата

Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..

обновено на 21.03.25 в 11:39