Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще замени ли изкуственият интелект изкуството

Въпросът не е дали, а кога

Изображение на Google Deep Dream, вдъхновено от Ван Гог.
Снимка: Image courtesy of Google

Доскоро смятахме, че творческите професии не са заплашени от изкуствения интелект (ИИ). ИИ не може да композира музиката на Моцарт или да нарисува картина на Леонардо. Само че ИИ може да рисува като Леонардо, като Холбайн, Джаксън Полък, Стан Лий или който и да било художник, чийто работи са били публикувани онлайн.

Може да сте използвали генератор на образи, който пресъздава ваша снимка като портрет от стар майстор, комикс герой или поп-арт икона. Може да ви е било приятно да се видите в ролята на принцеса-войн, викторианска аристократка или египетска принцеса и да не ви е хрумнало, че за да бъде създадено едно такова изображение, е бил използван труда на десетки художници.
ИИ за минути проучва милиони изображения, имитира стилове и ги комбинира според зададени критерии. Ранните изображения, създадени с помощта на генератори, имаха дефекти и даваха основания да се смята, че човекът още дълго ще владее сектора на комерсиалните изображения, но вече не е така. Въпросът вече не е кога ИИ ще изземе работата на авторите на сторибордове, герои за видеоигри, визуални концепции за кампании, постери, картички и пр. Това вече е факт.

Новините не са никак окуражаващи за художниците, които прекарват години в учене, усъвършенстване, изграждане на собствен стил, който сега наготово ИИ може да възприеме и да му вземе работата.

Изображение на видра на фона на пейзаж в стила на „Момичето с перлената обица“ на Веермер, генерирана от Open AI"Промяната в играта е налице. Алгоритмите станаха изключително добри в това да създадат изображение по зададени критерии. Резултатите са впечатляващи за мен, която от години се занимавам – казва художничката Албена Баева, която работи на пресечната точка на изкуство, технологии и наука. В работата си тя използва машинно обучение и изкуствен интелект, творческо кодиране и практики "направи си сам" и изследва пресечните точки между изкуството и изкуствения интелект. Притесненията на хората в креативните индустрии са напълно основателни, а причините за тревога са няколко: откъде ИИ взима данните? Защото ако се отворят база данните с изображения и компаниите платят интелектуалната собственост на използваните изображения, създаденият от ИИ продукт вече няма да е толкова евтин.

Другото е, че компаниите използващи ИИ изображения, също нямат права над тях.

В тези изображения няма нищо ново, те копират стил и така се натрупват еднотипни изображения, които затвърждават стереотипите - например при женските изображения, по условие хирепсексуализирани и опростени откъм други характеристики."

Ще умре ли изкуството? – този въпрос е бил задаван многократно през миналия век, особено остро с навлизането на фотографията например.

Има и творци, които не споделят общата тревога и приемат навлизането на ИИ повече като възможност

"Няма алгоритъм, който да разбира какво прави и да го прави по собствена воля казва Албена Баева и добавя: Абсолютно съм За прозрачност, за яснота и изплащане на компенсации, но тази реалност вече е тук и тя няма да си отиде"

По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Приет е Регламентът за възстановяване на природата – защо е важен

На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години. Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии..

публикувано на 28.06.24 в 17:25

Обучение по ненасилствена комуникация организира сдружение "Образователна общност – Варна"

Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..

публикувано на 28.06.24 в 13:12
Иван Держански (вляво) и Любомир Златков

Как България стана номер едно в математическата лингвистика?

"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността.  Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..

публикувано на 28.06.24 в 10:54
Проф. Андрю Коутс

Проф. Андрю Коутс за изследването на слънчевата система

В Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя научнопопулярна лекция на тема "Изследване на слънчевата система" на проф. Андрю Коутс – физик от Университетския колеж в Лондон, Великобритания. Лекцията е част от четвъртото издание на фестивала "Ало, космос! Говори България", организиран от Атлантическия клуб, Софийския университет, Българска академия..

публикувано на 28.06.24 в 09:40
Камен Тодоринчев, Мариана Борукова, Цвета Николова и Диана Банчева

Лятото на отборите от Спешъл Олимпикс, България

Преди 30 години и у нас стартира Програмата на Спешъл Олимпикс. От тогава хората с интелектуални затруднения в България имат възможност целогодишно да спортуват и да се състезават в различни спортове. Многобройни са успехите на нашите атлети от различни състезания. В началото на м. юни женският ни отбор победи отборите на Сърбия, Босна и Херцеговина..

публикувано на 27.06.24 в 12:50