Eдно от нещата, които свързват съвременния човек с предшествениците му, живяли в племенни групи в различни точки на земното кълбо е дарообменът. Системата, при която получаваме подарък, връщаме подарък и продължаваме тези транзакции във времето.
В съчинението си "Дарът" френският антрополог Марсел Мос описва сложните дарови системи в традиционните култури, при които неовъзмезденият подарък се насища със зловредна енергия и се превръща в проклятие за онзи, комуто е бил даден, за дома му, за поколението му.
Накрая стигаме до една усложнена система на одушевени предмети с богата история и хора-функция, отговорни за правилното им циркулиране.
Това вероятно не внася голямо успокоение в момента, в който сметките ни изтъняват, докато купуваме свещници, чорапи на еленчета, коледни чаши и елхички, казващи "хо-хо", за да утвърдим отношенията си с роднини, колеги, учители, съседи и познати.
Все пак антропологията ни помага, разказвайки ни за Другия, ни помага да се вгледаме в себе си, да отстъпим крачка назад и да си припомним, че именно подобни практики на даване и получаване са в самата тъкан на общностите, които изграждаме.
Друга полза от трудовете на учените е напомнянето, че освен повече или по-малко пищни, даровете могат да са и нематериални: да отмените някого в домашно задължение, да погледате децата, да напазарувате, да приготвите храна.
За тези неща разказва Велислава Петрова, доктор по социология и културна антропология от университета "Париж Декарт" и Софийския университет "Св. Климент Охридски" и преподавателка в специалността "Културология" на Софийския университет.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
