“Силно се съмнявам, че някой знае какво изпитват, живеещите в Украйна. Свикнали сме да живеем в едни безпрецедентни времена на мир. Особено моето поколение, родените след 1989 г. сме свикнали на наша територия да няма сблъсъци“, казва в ефира на “Нашият ден“ политологът Антони Герасимов.
“Ужасът на войната не е историческа отживелица, а нещо, което се случва. А сега се случва на територията на Европа и ние виждаме бягащи хора, но едва ли знаем точно как се чувстват. Докато за по-възрастните, въпреки фактическото състояние на мир, предлагано от биполярния модел на Студената война, е имало ограничения - прекъсвания на ток, постоянното чувство на заплаха, особено в Източния блог. Външният враг е бил много важен, за да може да се поддържа идеологическата обосновка на подобни режими. По-младите поколения живеехме в прекрасен нов свят, който започна да се пропуква тази година“, казва още той.
Защо страданието, породено от войната, се възприема различно?
“Може би се влиза в крайности, благодарение на новите реалности, които налагат социалните медии. От това балониране на хора всъщност се ражда неразбирателство. Ние не се разбираме в различните балони. Когато имаме едно разпокъсване на обществото, е нормално да има и лагер, който да не разбира страданието“, посочва още той в интервю за БНР.
Българската политика през 2022 г.
“Имаме една странна форма на безпомощен плурализъм. Опитваме се да изкажем някакво мнение и да извадим едни политически елит, който да бъде адекватен на днешните условия. Много трудно можем да изкараме такъв политически елит, който да бъде консолидиран и да гледа в една посока. Беше година на червените линии за вътрешната обстановка“, казва още политологът в интервю на Люба Константинова за “Нашият ден“.
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..
Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев. Идеята на блиц-кръглата маса е да..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в...
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg