Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви мерки искат българите за повишаване на раждаемостта?

Радосвета Стаменкова: Хората очакват подкрепяща среда

| обновено на 19.12.22 в 09:30
Снимка: Pixabay

Какво показва последните проучвания за нагласите на българите към създаването на семейство и раждаемостта в страната ни и кои са политиките, които могат да доведат до промяна?

Гъвкаво работно време и двойно повече отпуск за родители са мерките, които според българите ще повишат раждаемостта, това сочат резултатите от представително проучване на БАСП за позитивните политики, които биха повлияли на естествения прираст и емиграцията. По поръчка на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) проучването е извършено от KANTAR, като е проведено през август сред извадка от 836 души.

Анализът на проучването идва след представяне на резултатите от националното преброяване, изнесени през октомври, които показват, че населението на България е намаляло с 844 хиляди души. Само за последното десетилетие 344 хиляди българи са напуснали страната, а отрицателният естествен прираст е минус близо 501 хиляди.

Сред включените в проучването на БАСП мерки, насочени към повишаване на раждаемостта, с най-висока подкрепа сред анкетираните е въвеждането на гъвкаво работно време за родители с малки деца. На второ място се нарежда удвояване на платения отпуск за родител с дете до 12-годишна възраст. 

Ето какво сподели в ефира на “Нашият ден“ Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българска асоциация за семейно планиране:

“Знаем, че от години имаме отрицателен прираст на населението и не се случва само в България, а и в цяла Европа. Нещото, което допринася за проблема у нас е емиграцията. Не можем да кажем, че не се раждат деца на нашето население, но голяма част от тях не се раждат тук. Поради това има пакет от мерки и неща, които биха могли да се случат, за да може тези млади семейства и млади хора, които живеят тук да останат и да раждат деца.“

“Хората не очакват еднократни актове, в които да им се направи голяма помощ. Те очакват подкрепяща среда. Тази среда не се гради лесно и не е въпрос на еднократни суми, а е въпрос на целенасочена стратегия и държавна политика“, посочи още тя в интервю за БНР. 

Какво би направило България по-атрактивна за младите семейства?

“У нас майчинството е едно от най-дългите, това е една позитивна мярка. От друга страна, хората не чувстват достатъчно сигурност, защото нямат сигурност в работата и доходите.

Една позитивна мярка би била да се продължат политиките в посока на това майчинството и то да може да бъде поделяно от майката и бащата. Различни са очакванията и нагласите в София и в другите градове. В София това, че няма детски градини е проблем, извън София не е проблем. Но извън столицата е проблем това, че работодателите винаги намират някаква вратичка в закона, за да не подкрепят жената, която излиза в майчинство. Поне това е усещането на хората“, казва още тя. 

Според нея друга идея, върху която може да се помисли, е облекчаване на условията за кредит при младите хора с деца. 

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 



По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Село Калояново – древно и младо

Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода VIII век преди Христа - V век след Христа земите около Калояново са част от територията на Древна..

публикувано на 06.07.24 в 13:05
Евгений Кънев

Евгений Кънев: Няма силни гласове в медиите, които да покажат абсурдите на ГЕРБ

"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от доста време в тази "интерсубективна реалност" , която се изразява в това, че медиите поднасят темите, които диктуват дневния ред на страната по определен начин. Забелязваме, че важните неща за..

публикувано на 06.07.24 в 08:50
Владимир Шурупов

Владимир Шурупов: Искам единствено да ми дадат възможност да работя като лекар

Един случай на тежка бюрокрация в България или защо Владимир Шурупов, бежанец от Русия след началото на войната в Украйна, не може да приравни дипломата си за лекар у нас. Интервю с д-р Владимир Шурупов. Очакваме отговор от МЗ, към което изпратихме въпроси. Владимир Шурупов и семейството му минават през тежка и унизителна процедура, когато подават..

публикувано на 05.07.24 в 16:30
Снимката е илюстративна

Делба и присъдена издръжка

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, експерт по гражданско и административно право и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси. Пенка Иванова от Враца пита: Ако има продажба на имот, който е част от делбената маса при извършване на делба, без участие на някой от наследниците, тя..

публикувано на 05.07.24 в 15:35
Снимката е илюстративна

Защитени ли са в България правата на хората с увреждания?

Защитени ли са в България правата на хората с увреждания? Има ли достатъчно достъпни автобуси на Централна автогара за лица с увреждания? Какво е становището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез Министерство на транспорта и съобщенията. Казусът на Тодор Църев от София е казус на хиляди хора с увреждания и намалена подвижност...

обновено на 05.07.24 в 15:13