Какви са темите на годината за хората, които наблюдават с тревога водите на България? Трудно ли се доказва какво се случва с една река и кой е виновен за нейното състояние?
“Не, това се доказва много лесно. Стига да отидеш навреме, а това е в мига, в който се чуе, че се случва нещо с реката. Тогава отиваш и започваш да гледаш, ако я познаваш, може да знаеш и преди това, както стана със случая в Своге. Там познавах всеки камък и знаех много добре каква е причината за пресъхването“.
Това каза пред БНР Димитър Куманов от Сдружение “Балканка“.
“Случай на замърсяване на река се доказва трудно, тази година не се сещам за някакво конкретно супер замърсяване, както имаше предишните. Имаме случаи на реки у нас, над които не летят мухи, толкова са замърсени“, посочва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:
“Екипът на министър Сандов направи някои хубави работи, когато бяха в Министерството на околката среда и водите. Обявиха няколко защитени местности по Закона за защитените територии. Бориха се малко за замърсяването на въздуха, например в ТЕЦ “Марица 3“. Но специално на тема води този екип нанесе непоправими щети, изобщо на развитието на опазването на водите.
Първо, има едни документи, които се наричат Планове за управление на речните басейни, там нищо не помръдна, докато бяха те. Въпреки нашите настоявания да се публикуват нови графици, не е ясно кога ще станат готови. Чух новата министърка да казва, че има нов график, който ще е готов към 2023 г., но никой още не го е виждал“.
Според него “това, което може би ще нанесе в бъдеще най-голяма вреда на нашата дейност, е нещо, което беше одобрено по времето на министър Сандов от Националния съвет за биологично разнообразие - „План за действие за опазване на Поточния рак“. Това ще окаже ужасяващо въздействие върху водите, тъй като този рак е приоритетен вид за опазване, много ценен. В този план за действие изобщо замърсяването на водите, дори от минна дейност, не е идентифицирано като заплаха за вида, а той е много чувствителен“.
Наводненията - има ли още застрашени места у нас?
“Рискът от наводнения в нашата държава, като член на ЕС, трябва да се управлява по съответната директива. У нас нищо такова не се случва. В конкретния случай с трите наводнени села въпросът беше с безумната сеч, която е над тях. Това не са единствените села. Не само сечта е един от големите проблеми, а и горските пътища, които се прокарват. Това се случва масово. Дървесината, която не върши работа, се оставя по склоновете и после водата я повлича и тя отива и задръства коритата.
Другият проблем е с т.нар. техногенни наводнения, когато ние сами правим рискови съоръжения по реките.
“Продължаваме промяната“ и правителството на Румен Радев едновременно внасят два еднакви законопроекта, с които да може да се променя предназначението на частните имотите в зелените площи на градовете. С отпадане на предвижданията тези площи да се използват за обществена полза, всеки който има някакъв частен имот, който е в паркове и градинки, ще може много лесно с този законопроект да строи там, каквото си иска“, посочва още той в интервю на Люба Константинова в “Нашият ден“.
Снимки: БНР, Община Русе
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg