Балканските войни и следата, която оставят в историята на България, са фокус на "Образованието влиза в час".
Как се преподава този период от историята в системата на средното образование и какво знаят учениците? Дали българите от преди сто години са тежали повече на мястото си? Какви са примерите, които даваме на подрастващите чрез уроците по история днес?
В дискусията в "Нашият ден" участват дванадесетокласниците в образователен профил "История" Кирил Колев, Калоян Пенов и Александър Златанов и тяхната преподавателка в столичното 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски" Мария Николова.
"При темите, свързани с българските войни след Освобождението от османско владичество, винаги има един шаблон, който е изискуем за преподаването на такъв тип уроци. Причините, последиците, техниките на работа, задължителното изискване – работа с историческа карта... Могат да се разработят дидактични задачи, свързани с линия на времето, т.е. хронологично подреждане на факти от хода на войните или таблици за систематизиране на знанието. За мен винаги е важно да се разгледат войните в исторически контекст. Всяка една от нашите войни е свързана с т.нар. "Български национален въпрос" и там е акцентът.
За мен е много важно учениците да разберат, че Балканските войни са едно естествено продължение на освободителните борби на българите още от началото на Османското завоевание. Разбира се, от 18-и век, когато в Европа се заражда и развива, в следствие на индустриализацията, модерният национализъм, този проблем навлиза вече на едно по-друго равнище. В нашите земи родоначалник на модерния национализъм е Отец Паисий.
След Руско-турската освободителна война със Сан-Стефанския мирен договор от 3 март този национален идеал, който нашите възрожденци ни оставят, е политически реализиран с помощта на Русия. Оставям настрана конюнктурните политически интереси на Великите сили. Но те са в основата на последвалото разпокъсване на българската територия с Берлинския договор.
И това разпокъсване на българската национална територия (историко-географското землище) води до зараждането на Българския национален въпрос. Основен акцент това е да се създаде държава България, която да включи своите национални граници. На второ място, да се възстанови справедливостта – това е завет от възрожденците и борците за църковна независимост.
Можем да кажем, че Българският национален въпрос приключва с Втората световна война, защото след това при променената международна обстановка и ситуация в България този въпрос получава друго наименование – нашият национален интерес вече е определян като великобългарски шовинизъм."
Чуйте цялата дискусия в звуковия файл.
Снимки – Архиви, 138-о училище "Проф. д-р Васил Златарски", БНР
Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2. В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..
На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство". Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..
Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..
Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В това издание на рубриката съдия Марияна..
Днешните "Епизоди от живота" се посвещават на трънското село Бусинци, защото от днес до неделя (от 28 до 30 юни ) там ще се проведе второто издание на "Фестивала на сръчните ръце". Събитието е посветено на вече забравени ръчни занаяти и традиции в България и Трънския регион. В трите дни на Фестивала ще има множество демонстрации на над 15..
Младата водеща на "Музикална шарения" по програма "Хоризонт" на БНР Стиляна Алексиева завършва начално образование в 109 ОУ "Христо Смирненски", а средно в..
Международният ден за борба с диабета се отбелязва всяка година на 27 юни. Този важен ден е създаден за първи път през 1991 г. от Международната..
Носителят на шест статуетки и 12 номинации на наградата "Грами" Джейкъб Колиър – мултиинструменталист, изпълнител, автор на песни и продуцент ще излезе на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg