Казуси от съдебната практика на Съда на ЕС

Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа.

В това издание на рубриката съдия Марияна Кънчева разглежда 3 дела от съдебната практика на Съда на ЕС:

Какви са Трите решения, произнесени от двете юрисдикции, съставящи Съда на ЕС? Какви са решенията на Общия съд на ЕС, постановени по два интересни казуса?

Миналия път разгледахме накратко компетентните административни инстанции, натоварени да се произнасят относно правата върху търговските марки, промишлените дизайни и моделите, приложими на територията на целия Европейски съюз, а именно (припомням): в рамките на структурата на Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO), това са отделенията по жалбите, като първа инстанция, и апелативните състави, като втора инстанция, чиито решения пък могат да бъдат обжалвани пред Общия съд на ЕС като трета инстанция. Затова

Първото дело, за което ще ви информирам днес, е именно в тази област: Т-58/23 г., постановено на 5 юни 2024 г., в рамките на спор относно търговската марка на ЕС "Big Mac" между известните компании Supermac's холдинг и McDonald's, съответно ирландска и американска верига за бързо хранене.

Търговската марка "Big Mac" е регистрирана в полза на McDonald's през 1996 г. През 2017 г. Supermac's холдинг,пряк конкурент на McDonald's,подава заявление за отмяна на тази марка по отношение на определени стоки и услуги, твърдейки, че тази словесна марка не е била реално използвана за тези стоки и услуги на територията на ЕС в продължение на непрекъснат период от пет години съгласно изискванията на европейското законодателство. През 2019 г. отделението по жалбите на Службата (EUIPO) уважава искането за отмяна на марката и прекратява правата на McDonald's за всички защитени стоки и услуги, приемайки, че представените от McDonald's доказателства не доказват степента на използване на спорната марка.

McDonald's обжалва това решение пред апелативния състав на Службата, който частично уважава искането, потвърждавайки правата на McDonald's за използването на оспорваната марка, като отменя решението на отделението по жалбите в частта за храни на основата на месо и птици, за сандвичи с месо и пилешко, както и за услуги, предоставяни във връзка с или свързани с експлоатацията на ресторанти и други заведения за обществено хранене или на обекти за консумация и приготвяне на храна за вкъщи и за drive-in (т.е. когато клиентите си поръчват и плащат без да слизат от автомобилите си).

Supermac's холдинг обжалва това решение пред Общия съд на ЕС. След подробен анализ на представените доказателства относно използването от McDonald's на спорната марка, съдебната инстанция на ЕС заключава, в светлината на постоянната съдебна практика, че документите по делото изобщо не са достатъчни, за да се докаже наличието на реално използване на спорната марка за „Биг Мак с пиле“, нито позволяват да се определи в какви количества, с каква редовност и честота съответните продукти са били разпространявани, както и не съдържат никакви данни за цените, на които тези стоки са били пуснати в продажба. Въз основа на това заключение, Общият съд отменя решението на Службата не само относно стоките „Биг Мак с пиле“, но също така и относно „храни на основата на домашни птици“, както и относно „услуги, предоставяни или свързани с експлоатацията на ресторанти и други заведения за обществено хранене или на обекти за консумация и приготвяне на храна за вкъщи и за „drive-in“ - именно поради същата недостатъчност на доказателства за тяхната реална употреба.

Това е един показателен пример как липсата на качествени и навременни доказателства лишава световно известна фирма като McDonald's от една от култовите ѝ търговски марки. Занапред тя няма да има право да я използва на територията на Европейския съюз за продажба на пилешката версия на бургера "Big Mac".

На второ място ще разгледаме определението по две съединени дела T-530/22 г. - T-533/22 г. | MEDEL и др./Съвет, постановено на 4 юни 2024 г. от Общия съд на ЕС в голям състав. Тъй като досега сме обсъждали дела на Общия съд, разгледани само от разширен (петчленен) състав, а сега за първи път ще обсъдим дело на Общия съд, разгледано в голям състав, състоящ се от петнадесет съдии, бих искала да ви информирам, че предвидените основания за прибягване по дадено дело до този най-многоброен решаващ състав в тази юрисдикция, са: "поради неговата правна сложност, неговото значение или други особени обстоятелства, които го налагат“.

Постановеният съдебен акт има за предмет жалбите на четири европейски или международни съдийски организации със седалище във Франция, Италия, Германия и Холандия срещу Решението на Съвета от 17 юни 2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на Полша.

Както знаем, за да се намалят икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19, бе създаден Механизъм за възстановяване и устойчивост с Регламент, въз основа на койтона държавите членки могат да се предоставят средства под формата на финансово участие, състоящо се в безвъзмездна финансова подкрепа или под формата на заем, за да се справят с икономическата пост-Covid-19 ситуация. За да получат финансиране, държавите членки изготвят национални планове за възстановяване и инвестиции. Оценката на тези планове се извършва от Европейската комисия и след това се одобрява от Съвета.

Предвид проблемите в съдебната система на Полша, Съветът приема решение, според което тази държава членка ще има достъп до финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост единствено и само ако гарантира нормализирането на условията на работа на полските съдии и съдилища, както и възстановяването на отстранените дисциплинарно съдии. Съветът одобрява националния План на Полша, поставяйки 3 групи условия (етапни цели), които трябва да бъдат изпълнени, за да се отпуснат предвидените средства. По-конкретно, Полша трябва да предприеме редица стъпки за укрепване на независимостта и безпристрастността на съдиите, като е задължена да предвиди преразглеждане на решенията на Дисциплинарната колегия на Върховния съд в полза на съдиите, които са били засегнати от тях, както и да приключи тези процедури по преразглеждане в рамките на определен срок.

Ищците в производството, представляващи европейските съдии, считат, че въпросните условия не са съвместими с правото на ЕС. Според тях те са дефинирани твърде гъвкаво, което позволява на Полша да не се съобрази със съдебната практика на Съда на ЕС относно принципите на правовата държава и ефективната съдебна защита. Поради това те искат от Общия съд да отмени решението на Съвета.

Както Съветът, така и Комисията, а също и участващите по делото Полша и Унгария, поддържат, че искът на ищците е недопустим, без значение дали е заведен от тяхно име или от името на съдиите, чиито интереси защитават.

В определението си Общият съд, заседаващ в голям състав, отхвърля исковете като недопустими. Той констатирав мотивите си, че нито една правна разпоредба на Механизма за възстановяване и устойчивост или на Решението на Съвета не им предоставя тази процесуална възможност. Също така фактът, че действат като редовни партньори на институциите на Съюза по въпроса за независимостта на съдебната власт, не обосновава активната им процесуална легитимация.

Защитата на интересите на съдиите също не води до допустимост на въпросните искове. В това отношение Общият съд отбелязва, че макар към момента на приемане на обжалваното решение Съветът да е бил обвързан от нормите на Съюза в областта на правовата държава и върховенството на закона, то нито полските съдии (независимо дали са засегнати от решението на Дисциплинарната колегия на Върховния съд), нито пък съдиите от другите държави членки или от Европейското икономическо пространство (ЕИП) – не са пряко засегнати от обжалваното решение на Съвета. Следователно, организациите, сезирали Общия съд, не могат да се позовават на положението на тези съдии, за да обосноват допустимостта на своите искове.

Общият съд констатира, че поставените етапни цели в Механизма за възстановяване и устойчивост имат характер на бюджетни условия, тъй като от постигането им зависи финансирането по линия на Механизма. Тяхното приемане не е имало за цел да замени правилата относно ценностите на правовата държава или ефективната съдебна защита.

Що се отнася до съдиите, представлявани от ищците и по-специално засегнатите съдии от решенията на Дисциплинарната колегия, обжалваното решение на Съвета не е довело до обвързване на тези съдии с предвидените в него условия, нито до пряко прилагане на конкретна норма по отношение на тях. Дори след приемането им тяхното положение продължава да се урежда от съответните приложими разпоредби на полското право, както и от разпоредбите на правото на Съюза и от решенията на Съда на Европейския съюз.

Общият съд припомня също така, че тълкуването на условията за допустимост на исковете за отмяна в светлината на основното право на ефективна съдебна защита не трябва да води до неприлагане на условията за допустимост, изрично предвидени в Договорите. По тази причина, заведените искове пред Общия съд са недопустими и по отношение на членовете, които съдийските асоциации представляват, тъй като въпросните членове не са засегнати пряко и лично от атакуваното Решение.

Накрая Общият съд подчертава, че постановеният съдебен акт не засяга вмененото задължение на Полша да отстрани във възможно най-кратки срокове недостатъците, констатирани в юриспруденцията на Съда на ЕС, във връзка с кризата на правовата държава в тази държава членка.

Третото дело, което ще разгледаме днес, е по преюдициално запитване, отправено до Съда на ЕС от Австрийската арбитражна комисия, компетентна в борбата с допинга в областта на спорта. Решението на Съда по дело C-115/22 е постановено на 7 май 2024 г. Произнасяйки се в голям състав, Съдът отхвърля като недопустимо отправеното преюдициално запитване с мотива, че този орган не отговаря на критерия за независимост, който се изисква, за да бъде квалифициран като „юрисдикция“ по смисъла на член 267 ДФЕС.

Избрах да ви информирам за това решение поради неговата важност и задълбочен актуализиран анализ относно процесуалните предпоставки за допустимост на отправено преюдициално запитване.

Въз основа на криминално разследване във Виена и събрана информация за нарушение на антидопинговите правила, известна спортистка в Австрия е призната за виновна за нарушение на антидопинговите правила и вследствие на това са ѝ наложени санкции: анулирани са всички резултати, постигнати от нея в състезания, считано от 10 май 2015 г. Освен това всички спечелени титли, медали, награди, премии за участие и парични награди, които е получила след тази дата, са ѝ отнети и тя е лишена от състезателни права без възможност да участва във всички видове спортни състезания за срок от четири години, считано от 31 май 2021 г.

Спортистката оспорва взетото решение от Австрийската арбитражна комисия (USK) и едновременно с това е поискала да не се публикуват нейното име, извършените нарушения и наложените санкции. По повод направеното искане относно личните данни Австрийската арбитражна комисия отправя преюдициално запитване до Съда за съвместимостта на такова публикуване, предвидено в австрийското право, с европейския регламент относно защитата на личните данни.

Съдът, в голям състав, напомня отново, че може да бъде сезиран за отговор на преюдициални запитвания единствено от национални юрисдикции, като припомня критериите за проверка, дали полученият въпрос е адресиран от институция, притежаваща качеството на „юрисдикция“ по смисъла на чл. 267 ДФЕС. В тази връзка Съдът проверява именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим. След като разглежда процесуалните предпоставки за допустимост на преюдициалното запитване, Съдът установява, че Австрийската арбитражна комисия отговаря на критериите да е законоустановен орган, който е постоянно действащ, юрисдикцията му е задължителна и производството пред него е състезателно. По-нататък Съдът се концентрира върху необходимостта институцията да е независима, като напомня, че понятието „независимост“ има два аспекта – външен аспект (да не е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид) и вътрешен аспект (който е свързан с понятието „безпристрастност“ и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси, предмет на спора).

В тази връзка, Съдът отбелязва, че членовете на Австрийската арбитражна комисия отговарят на външния аспект на понятието независимост, тъй като членовете ѝ са независими при упражняване на функциите си и за тях се прилага принципът на безпристрастност. За сметка на това обаче, те са назначени от федералния министър на културата, на изкуството, на държавната служба и спорта за срок от четири години, който може да бъде подновяван, като е възможно и предсрочното им освобождаване от длъжност „поради сериозни причини“, без това понятие да е дефинирано в националното законодателство. Също така, никакви гаранции за несменяемост не са описани в закона, уреждащ тази Арбитражна комисияв борбата с антидопинга. По тази причина, Съдът заключавав крайна сметка, че приложимото национално законодателство не гарантира, че членовете й са защитени от външен натиск, независимо дали пряк или непряк, който може да породи съмнение в тяхната независимост, така че този орган не отговаря на характерното за юрисдикциите изискване за независимост, разглеждано във вътрешния му аспект.

Поради тази причина Съдът постановява, че отправеното преюдициално запитване от Арбитражната комисия в борбата с антидопинга е недопустимо.

Чуйте повече от звуковия файл.