Спомен за Петко Хинов – съвършения Хобит

Петко Хинов – един от най-талантливите преводачи от китайски език, напусна този свят малко преди 50-ата си годишнина. Неуморен защитник на православната вяра и задълбочен познавач на светоотеческото наследство на православието, той прекарва 14 години в монашеска обител в полите на Витоша и е автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език. Превежда текстове от много езици – китайски, румънски, руски, сръбски. В същото време той е великолепен поет и публицист. През последните години е преподавател по английски език в три средни училища в Китай. През 2013 г. се завръща в България с китайската си съпруга и оттогава работи като преводач сътрудник, редактор и консултант на едно големите български издателства. Посмъртно издаденият автобиографичен сборник "Моята България, моят Китай" е едновременно културоведски разказ и прозорче към личния свят на автора. Автор на богослужебни химни и служби на църковнославянски език.

• Мащабно преводаческо постижение
• Да преведеш България, да преведеш Китай

Кои от следите, които оставяме в нашето временно битие, са най-важни – в "Нашият ден“ разказва издателят Любен Козарев. 

"Петко Хинов беше изключителен преводач с невероятна обща култура. Свободно владееше няколко езика, но най-вече неговото владеене на български език беше феноменално. Когато се запознахме, той беше учител по английски в провинциален Китай, в град Фошан“.

Козарев допълва, че благодарение на него българинът може да се докосне до образцови паметници на китайската мисловност и култура. Първо издадохме "Шест беседи за конфуцианството", след това автобиографичния сборник "Моята България, моят Китай".

"Английският му беше блестящ, много обагрен, много специфичен с действително тънко познаване на езика на метриката, на архитектониката. Работата по книгата беше истинска епопея. Преводът е дело на негова ученичка. Заедно с неговото семейство решихме да бъде издадена в два свитъка. Първо частта, която самият Петко е превел, и втората част ще пуснем догодина, тъй като е действително предизвикателство да бъде обработена на нивото, на което той владееше български език", посочва Любен Козарев.

"Петко Хинов беше един съвършен Хобит. Той стоеше в пещерата, работеше това което знаеше, че е неговото призвание. А именно да направи достояние на българския читател основните произведения на китайската култура и работеше абсолютно отдаден", подчертава издателят.  

Целия разговор с Любен Козарев можете да чуете в звуковия файл.