Румен Александров е изпълнител на банджо и китара и създател на Alexandroff Ragtime Band. Той основава бенда през лятото на 1986 г., но първата им поява на сцена е през април месец на следващата година.
“35 години се изнизаха, без да се усетим. С повечето хора сме от самото начало. След като за 35 години не успяхме да се скараме сериозно, това е много голямо постижение. Имам честта и привилегията да работя с един прекрасни хора и музиканти. Бих пожелал на всеки едни от колегите да има такива отношения с хората“.
Това казва Александров в интервю за БНР.
Какво се промени за 35 години?
“Много хора казват, че това или онова е било забранено. Да, имаше забрани, но въпреки всичко музикалните фестивали съществуваха. Да, имаше обструкции, имаше някои пречки, но никой не можеше да попречи на този, който иска да свири“, казва още той в ефира на “Нашият ден“.
“Пречките обаче не бяха отрязани автоматично след 1989 г. Най-трудно беше от средата на 90-те години. Въпреки че се появиха доста музикални клубове в София, но се появи и тази лепкава и мазна музика, за която езикът ми не се обръща, за да нарека по име. Тогава, места, в които сме свирили и са ни приемали охотно, пренасочиха средствата си в някакви други посоки.
След 1989 г. имаше един възторг и подем, едно усещане за свобода. Много хора обаче бяха разочаровани, защото не поискаха да разберат малката причина – не трябва да чакаш някой друг да направи нещо, направи сам за себе си. Държавата няма да ти помогне, ако ти не направиш нещо за нея“, казва още той.
Групата може да се чуе на 9 ноември (сряда) от 19:00 часа вечерта в клуб Singles в НДК.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Бендът е създаден през лятото на 1986 г. от Румен „Дебелия“ Александров (Roumen „Fats“ Alexandroff). Първата сценична изява е през април 1987 година в Пловдив на Младежката джаз сцена, организирана от журналиста Владимир Гаджев.
ARB е кръг от музиканти, обединени от интереса им към традиционалния джаз – рагтайм, диксиленд, блус. ARB концертира в различни като инструментариум и брой инструменти формации – единствено ненарушимо правило (с изключение на първите две-три изяви) е отсъствието на ударни инструменти. Дълги години ARB основно е трио – кларинет, банджо, туба, понякога квартет с пиано, но в някои случаи са прибавени тромпет, тромбон и саксофони.
От 1987 г. до лятото на 1990 г., заедно с джаз-критика Владимир Гаджев, ARB е оркестър-домакин на „Saturday Jazz Club“ и организира фестивала „Jazz In The Garden“ през 1988, 1989 и 1990 година в София. В клуба свирят всички водещи по това време български джаз изпълнители – Динамит Брас Бенд, Бели, Зелени, Червени, Акустична версия, Йълдъз Ибрахимова, Теодоси Стойков, диригентът Александров Владигеров, и много други. В третия фестивал участва и пианистът Милчо Левиев със своето комбо.
По различно време бендът е участвал във всички български джаз фестивали в София, Пловдив, Русе, Банско, Тетевен, Бургас и др. Всяка година ARB участва в габровския Диксиленд парад – единственият специализиран фестивал за традиционален джаз на Балканите. От края на 1987 г. в много от концертите участва певицата Светла Гостева. Музикалната ѝ кариера започва в края на 1960-те години в Прага, където учи английска и испанска филология. Работи с пражките „Steamboat Stompers“, с които записва LP в Supraphone през 1970 г. Освен това изнася концерти с холандския пианист Jack Van Poll (по това време също студент в Прага). След завръщането си в България Гостева дълго време е солистка на най-популярния по това време състав – пловдивските „Бели, Зелени, Червени“ на саксофониста Веселин Николов.
Снимки: УикипедияПод звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg