Ключова роля за развитието на българската икономика вече ще има първото пространство от данни за градска среда у нас Urban Data Space. Създаването му е инициирано от Института GATE към СУ "Св. Климент Охридски", или казано още – "Големи данни в полза на интелигентно общество". Той е първият високотехнологичен център за научни изследвания и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект в България и Източна Европа и е създаден като хъб на Международната асоциация на пространствата от данни.
Urban Data Space представлява разпределена архитектура, която функционира като една екосистема за данни, базирана на споделени политики и правила. Пространството съхранява данни от публични институции, частни субекти и граждани, които могат да се използват при равнопоставени условия така, че да насърчат иновациите, растежа и конкурентоспособността.
Пространството обединява данни, технологична инфраструктура и съответните механизми и правила за управление, които да улеснят сигурното предоставяне и споделяне на информация от различни институции, взели участие в него – държавни институти, корпорации, технологични фирми, общини, неправителствени организации и стартъпи.
Urban Data Space дава предпоставка за по-широката наличност от данни в цялата икономика на страната. Пространството цели да създаде обща мрежа от учени, технологични експерти, юристи, икономисти, социолози и предприемачи, която да стимулира взаимодействието между науката, бизнеса, правителството и гражданите.
По думи на проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, пространството осигурява сигурно и безпроблемно споделяне на данни между участниците в него, които са ценен ресурс за развитието на иновативни продукти, решения и услуги в полза на обществото.
"В това пространство от данни за града се интегрират както публични, така и частни данни, данни от гражданите, които са свързани с различни аспекти на града. Например чистота на въздуха, мобилност, енергийна консумация, логистика и транспорт. Всичко, което е от решаващо значение за създаване на един устойчив град, който да ни осигури по-добро място за живеене на всички нас“, каза проф. Илиева в "Какво се случва".
Тя обясни, че целта на Urban Data Space е да увеличи доверието у хората към споделянето на данни, за да вземат активно участие в пространството и така да спомогнат за подобряването на градската ни среда.
"Ние сме потребители на новите бизнес решения, които биха могли да се произведат в резултат на това споделяне на данни", добави проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на проекта "Градове на бъдещето", защото "споделянето на данни всъщност осигурява предпоставка за нови услуги, които различни организации могат да доставят на гражданите"
Проф. Антонова обясни, че едно такова пространство от данни за градска среда, каквото е Urban Data Space, може да допринесе за спестяването на градските ресурси и да осигури устойчивост на града чрез оптимизация на градското планиране или зелена мобилност. То е двигател при създаването на т.нар. "цифров двойник на града", който представлява механизъм за взимане на информирани решения за управление на процесите и услугите на града.
Началото на първото българско пространство от данни за градска среда Urban Data Space ще бъде положено официално на международната конференция Data Spaces Discovery Day, която Институтът GATE в партньорство с Международната асоциация на пространствата от данни организира на 9 ноември в галерия VIVACOM Art Hall.
Повече за това защо е важно да разполагаме с едно такова пространство като Urban Data Space, какви точно са ползите от доверено споделяне на данни и какво ще се случи в рамките на конференцията, чуйте от проф. Силвия Илиева и проф. Десислава Петрова-Антонова в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg