На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов:

"Това, което можем да кажем за духа на нашия народ в онова далечно вече от нас време, е, че хората са се раждали, израствали са и са умирали с желанието за свободна България. XIX век формира българския народ национално, както подобен процес протича и при всички балкански народи. Нашите прадеди от онова време са мечтаели ежедневно и ежечасно да се случи дългоочакваното чудо – свободна България. Това са вековни стремежи. 

Аз често обичам да подчертавам, че нашият народ не просто седи и чака. Това не е просто желание, един несподелен копнеж. Това е активна борба, която дава израз в редица въстания. Особено през XIX век се преминава и към градеж. Самосъздава се българското образование – с всичките му степени, с богати българи, които създават училища... Оформя се, утвърждава се Българската екзархия – те преди свободна България е най-важната българска институция, защото християнството е част от нашата идентичност много векове. 

В онова време българският народ е бил напълно готов за свободата, той се е борел с всички сили за нея и Априлското въстание, без съмнение, е този миг, когато ние сме показали категорично на света, че няма да търпим, че ще бъдем свободни хора като останалите европейски народи, както мечтаеха нашите възрожденски водачи."

На днешния ден празнуваме възстановяването на българската държавност след многовековна пауза и се предполага, че трябва да сме благодарни за свободата, която достигаме през пролятата кръв. Пренасяме ли сегашното ни положение към миналото, когато заговорим за днешния ден?

"Неизбежно е, когато говорим за миналото, да го правим през призмата на днешния си ден, през изкривяванията на нашите разбирания, но това е опасно – онова време е било съвсем различно.  

Когато мислим за миналото, трябва да се опитаме да бъдем обективни, за да бъдем почтени към себе си и към историята. Неслучайно, бащите на историческото знание дебело подчертават, че за да дадем обективен прочит на едно или друго събитие, трябва да мине поне половин век от него, за да се освободим от страсти, предразсъдъци. От друга страна, дистанцията ни дава един обективен прочит. 

Българският идеал е бил само един през XIX и XX век – това е желанието всички българи да сме в една свободна държава. Големият въпрос за България винаги е бил да съберем сънародниците си в една държава, както сме били в Средновековието. Това е една съвсем чиста мечта на българския народ – да бъде свободен в етническите си граници. Това са идеалите на Българското възраждане. Разбира се, те са подплатени с с модерните за онази епоха "Свобода, равенство, братство" – тези буржоазно-демократични ценности, които уплътняват европейското Просвещение и окриляват националното самосъзнание на народите.

Можем да кажем, че Българският голям идеал се е съчетал с модерните за онова време демократични ценности за това събуждане на народите за свободата, дори за демокрацията, която тогава се превръща в желан еталон за много народи."

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали – чуйте анализа на историка доц. Тодор Чобанов.

Снимка – Ани Петрова, БНР