Когато плуваш в море от хора и числа и все така по детски успяваш да се възторгваш от живота, да му се радваш – на него и на успехите на другите, идва момент, в който се чувстваш длъжен да отдадеш значимото на срещите в живота си и на хората, които по един или друг начин са допринесли за твоето Аз. Така и се стига до етапа, в който пишеш книга, монографична автобиографична. С тези думи проф. Емил Станев определя труда си "Море от хора и числа".
"Писането много помага човек да изясни себе си и мислите си", казва той. А неговите мисли правят всевъзможни завои – от метеорологията към физиката на океана, от биогеохимията към изкуствения интелект, от действителността на една държава към богатството на света, от един прецедент към друг, всичко само за да развива себе си и да не спира да си задава въпроси за науката и света, който тепърва ще се усъвършенства.
"Море от хора и числа" документира произхода и родовата памет на проф. Станев, пътя му в науката и постиженията му, които са най-живото доказателство, че той е "човек, който обича да прави", срещите и съвместната му дейност с над 300 известни български и чуждестранни исторически личности, общественици и учени от различни страни. Книгата му проследява и двайсетгодишния му шпагат между България и Германия, който от своя страна показва, че световноизвестният специалист по океанология не се отказва от възгледите и стремежите си.
Според проф. Емил Станев, който освен експерт от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" е и немски преподавател, между учените и хората на изкуството има нещо общо, и то се крие в това, че всички те търсят атомите на красивото.
"Ако човек няма възторг, той не може да се занимава с наука и изкуство. Те са много различни неща – науката и изкуството, но в основата на всяко от тях лежи креативността. По различен начин, разбира се. На мен обаче ми е много жал понякога за хора, които виждат нещо, на което аз се радвам, а за тях то е безинтересно. Може би защото те не си задават въпроси, не знам", казва още проф. Станев.
Той е на мнение, че възторгът в науката идва от работата на учените, които винаги трябва да търсят нови полета за развитие и да се стремят да бъдат първи. Науката е международна, а не локална, затова и светът е отворен за всеки, който иска да направи завой към него, какъвто пример дава и самият проф. Емил Станев.
"Нашата наука – казва ученият за океанографията – е много важна за това, защото тя е в основата на всякакви практически действия в океана: корабоплаване, риболовство, аварийни мероприятия, търсене на нефт и газ, вятърни платформи."
В този свят от числа и формули обаче място намира и човекът:
"Числата идват от човека, но в последно време те започват да играят самостоятелно. Понякога ние ставаме много зависими от този виртуален свят", добавя професорът. "Живеем в информационно общество, но си спомнете какво е станало по време на откриването на печатните книги – никой не е предполагал, че откритието на Гутенберг ще катализира преминаването от феодализъм в капитализъм. И може би днес числата или информационното общество правят нещо такова, което ние не знаем как точно ще еволюира за в бъдеще. Това е много жизнен въпрос за всички, не само за хората, които се занимават с океан."
Специалистът по океанология е на мнение, че в този свят на непрестанни изменения и цифровизация е много важно всичко, което правим, да спомогне живият океан да остане такъв, какъвто го познаваме, а не да се радваме на виртуалната среда, която си създаваме. Той апелира към това да не забравяме ролята на учените, защото тя ще бъде все по-голяма в света, който идва. А образованието и учеността не трябва да спират да се развиват, особено у нас.
Още за морето от хора и числа, за креативността и стремежа към върховете на науката, за срещите с хората, които променят погледа ни към света и за всичко останало, което радва душата на проф. Емил Станев, можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – УИ "Св. Кл. Охридски"
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg