Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как социалното фермерство подпомага интеграцията на хора със специални потребности?

В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност

Снимка: личен архив

Приобщаващото образование в България не бива остане на книга или единствено като разписани законови актове. Необходимо е подкрепящата среда да бъде достъпна за всички деца със специални потребности. Те трябва да бъдат толерантни от своите връстници, за да бъдат толерантни след време, когато станат възрастни към всички останали, които са различни по един или друг начин. В "Нашият ден" Ирина Папаро от социална и обучителна ферма "Софера" и Соня Цауш, обучител, част от ръководния екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие в Германия, разказват за включващото социално фермерство.

Приобщаващото образование дава възможности за физическото, социалното, личностното развитие на децата. Общата нагласа е да се преодоляват бариерите пред различието от всички образователни институции и от обществения фокус, предразсъдъците. 

"В последните години наблюдаваме, че процесът на учене набляга на когнитивни дейности, когато говорим за образование на децата. Много често забравяме тази емоционална сфера да учим през изкуствата, да обучаваме през музиката и най-вече да можем да добием представа да работим с ръцете си, което пък развива волята ни", споделя Ирина Папаро.

Включващата социална ферма може да се превърне успешно в инструмент и част от приобщаващото образование. Това би могло да бъде един бъдещ път за професионално развитие.

"Ние стигнахме до извода, че градските населени места се противопоставят на малките населени места. Малките селски общности сами по себе имат тази нагласа да дадат, да предразположат хората със специални потребности за едно по-лесно включване в социума", посочва Ирина Папаро.

И допълва, че изграждане на такава включваща общност чрез създаването на социални и обучителни ферми за деца и младежи с трудности в развитието трябва да стане постепенно. Това приобщаване трябва да започне, когато децата са в училищна възраст. Под формата на детски терапевтични лагери, които се организират съвместно с терапевтите, експертите и педагозите от сдружението да могат да проверят кои от тези дейности отговарят на интересите всяко едно дете, както се преминава през емоцията и през практиката.

В Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 2006 г., се посочва, че държавите се стремят да създадат едно включващо общество, което е различно от интеграцията. Защото за интеграцията е необходимо да има мрежа от хора, които нямат трудности, и всъщност човек с трудност може да бъде интегриран в това общество. Докато в приобщаващото общество говорим за пълно равенство. Всички тези хора, които по рождение или в последствие на заболяване са достигнали до увреждане, са пълноправни граждани на нашето общество.

Соня Цауш е част от тричленния ръководен екип на Антропософския съвет за приобщаващо социално развитие и работи в Германската федерална асоциация за антропософски социални услуги "Anthropoi". От октомври 2019 г. е заместник-ръководител на петгодишния проект "Принос на антропософски социални услуги към приобщаваща общност". Tя e координатор на Отдела за професионално обучение, сценичен танцьор и терапевт евритмист.

"Все повече хора имат нужда от такава общност. Ние, които създаваме тази външна нормалност, трябва да направим така, че да се появи вътрешният интерес към това все повече хора да бъдат чути и това е един волеви процес“, казва Соня Цауш.

В модерното общество важен въпрос е развитието на селските общности и доколко земеделските и занаятчийските дейности са достатъчни, за да бъдат те перспективни предимно за младите хора, както и да бъдат задържани и дори обърнати процесите на застаряване и депопулация на тези райони. В социалното земеделие се създава и допълнителна добавена стойност – културния аспект, който осъществява връзката между "изхранването“, наравно със задоволяване на нематериалните нужди на човешкия живот. Тази идея е много важна за включващото фермерство, защото тя показва как социалната задача на земеделието отива далеч отвъд производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо и други стоки и блага. Хората се нуждая от "подхранване“ на смислената работа и пълноценния живот.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.



По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21