Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

| обновено на 09.01.25 в 12:18
Снимка: Pixabay

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я определят като "много добра". В ефира на "Нашият ден" журналистът и председател на АЕЖ Мария Черешева изрази своето безпокойство и направи обстоен анализ на причините за задълбочаването на кризата.

"Това, което ме натъжава, е качествената промяна в медийната среда", заяви Черешева. Тя подчерта, че с влизането на България в Европейския съюз парадоксално проблемите с медиите не само не се решиха, но дори се задълбочиха. През изминалата година се наблюдава засилваща се политическа враждебност към журналистите, включително физическа агресия, заплахи и ограничаване на тяхната работа. Последните избори бяха белязани от инциденти с журналисти от bTV, което според Черешева е показателно за влошената обстановка.

Политическото влияние върху медиите у нас често се осъществява задкулисно, а не чрез пряка намеса. "Има медии, които са пряко свързани с политически партии, но основният проблем е в културата на натиск, която се проявява чрез обаждания и задкулисни договорки", посочи Черешева. Тя отбеляза, че този феномен не е изцяло български – дори страни с утвърдена традиция на свободата на словото, като САЩ, в момента изпитват опасно сливане между властта и медиите.

Един от основните фактори, повлияли на медийната среда през последните години, е технологичната революция. Черешева припомни романтичния период в началото на бума на социалните мрежи, когато гражданската журналистика създаде усещане за демократизация на информацията. "За съжаление, 10 години по-късно виждаме уродливите форми на тази революция", коментира тя, визирайки фалшивите новини, дезинформацията и манипулацията, които заливат общественото пространство.

Предвид влошаващата се медийна среда и глобалните тенденции, Мария Черешева не е оптимистично настроена за 2025 г. Според нея е необходимо не само усилие от страна на журналистите, но и активна обществена подкрепа за запазване на свободата на словото като основна ценност на демокрацията.

"Без истинска журналистика няма как да имаме истинска демокрация", заключи тя, подчертавайки, че защитата на свободата на словото трябва да бъде приоритет за цялото общество.

Слушайте!


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26