Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Националистите в Босна се провалиха: Двама от трима президенти са социалдемократи

Върховният представител на международната общност спешно ремонтира изборното законодателство

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 2 октомври в Босна и Херцеговина се проведоха общи избори – за членове на колективното босненско Председателство, за народни представители в Долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска също така избираха президент и вицепрезидент. Около 3,3 милиона души от общо 3,5 милиона население имаха право на глас.

Гласоподавателите избират босненски сърбин, хърватин и мюсюлманин, които ще са тримата членове на общото за цяла Босна Председателство, оглавявано на ротационен принцип от един от представителите на трите общности.  

Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света, а актуалното държавно устройство в Босна и Херцеговина е резултат от Дейтънското мирно споразумение, което през 1995 г. слага край на горещия конфликт в страната. Балканска държава е съставена от две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.

"Изборите в Босна и Херцеговина се проведоха в една ситуация, която е определяна като най-сериозната политическа криза в страната от 1995 година.

В Босна нямаше местни анкети за обществените нагласи, които да дадат някаква ориентация, кой и коя партия биха победили на изборите“, коментира за "Нашият ден" София Ангелова, отговорен редактор в Дирекция Балкани на БТА.

Босненските мюсюлмани представляват мнозинство в страната. Те са 50% от населението, сърбите са 30%, а хърватите са около 15%. Това етническо съотношение играе важна роля в политическите  процеси в страната.

"Статуквото ще се запази в крайна сметка, но ще има оспорвана битка между кандидатите за представители на босненските мюсюлмани в мултиетническото президентство на страната, което е съставено от трима представители на отделните етнически общности“, посочва София Ангелова.

Резултатите от изборите показаха, че ненационалистически кандидати печелят местата за босненските и хърватските членове в тричленното мултиетническо президентство на страната. За този пост от босненските мюсюлмани се конкурираха Бекир Изетбегович от националистическата бошняшка Партия на демократичното действие и умереният Денис Бечирович от Социалдемократическата партия, чиято кандидатура бе подкрепена от 11 опозиционни партии, като Изетбегович понесе тежко поражение. Хърватинът Желко Комшич от Демократичен фронт остава на поста си за четвърти път. Президентът, представляващ сръбското малцинство, ще бъде  Желка Цвиянович от националистическия Съюз на нeзависимите социалдемократи. Тя оглавяваше Република Сръбска, защото тази съставна част на Босна има отделен президент, различен от сръбския член на босненското президентство.

Интригата в Република Сръбска е сблъсъкът между Милорад Додик, който досега беше сръбският член на тричленното мултиетническо президентство на Босна, и Йелена Тривич, преподавател по икономика от опозиционната Партия на демократичния напредък. В нощта на изборите и двамата заяви, че са победители. Но ЦИК обяви, че Додик печели. Опозицията постави под съмнение този резултат и поиска повторно преброяване на гласовете.

"В Босна се усеща едно разочарование, даже недоволство към ЕС, след като това лято Украйна и Молдова получиха статут на страни кандидатки за членство. Мнозинството от обикновените хора имат очаквания страната им да излезе от този  етап – застой по пътя към ЕС", твърди София Ангелова. 

Веднага след края на изборния ден върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит наложи промени в Избирателния закон. Той има право на подобни промени, когато реши, че политическият процес в страната се намира в безизходица. Нужен е един негов подпис, без промените да се съгласуват с босненските институции.

Кристиан Шмит увеличи броя на депутатите в парламента на страната и начина на гласуване в националния и Федерация Босна и Херцеговина. Това е едната съставна част на страната, предимно населена от бошняци и хървати. Според критици той наклони везните в полза на хърватските националисти, коментира София Ангелова.

Целия коментар на София Ангелова можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Стефан Марков: Ние късаме част от живота си и го хвърляме на социалните мрежи

"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков – терминът "постистина" не означава, че нещо не е истина, а че това разделение вече няма значение. Факти, които не харесват на аудиторията, тя просто ги отрича. Хората искат да чуват само това, което ги..

публикувано на 17.09.24 в 16:36

Горещите вълни убиват: Как да се подготвим за следващото лято?

В ефира на предаването "Време за наука" гостува Зорница Спасова , доктор по климатология от Софийския университет. Тя е експерт с дългогодишен опит в изследването на въздействието на климатичните промени върху човешкото здраве и активен член на Българското дружество по медицинска география. По време на интервюто тя разгледа важната тема за..

обновено на 17.09.24 в 12:19

17 години Радио София: Екипът, който превръща всяка идея в реалност

На 17 септември православната църква почита паметта на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, като отдава почит на християнските добродетели, които те олицетворяват. На този ден, освен духовния празник, се отбелязва и денят на град София, а повод за радост имат и колегите от Радио София, които днес празнуват 17 години от..

обновено на 17.09.24 в 11:03
Нина Цанева и Красимир Каракачанов

Красимир Каракачанов: За политическите предизвикателства и патриотизма

За политическите предизвикателства в страната ни в началото на есента и възпитанието в патриотизъм – разговор в "Нашият ден" с Красимир Каракачанов , историк, д-р по международно право и международни отношения, председател на ВМРО. В началото на разговора Каракачанов заявява: "Когато един народ няма дух, няма цел, няма кауза, той оставя да..

публикувано на 17.09.24 в 10:05

Co-Creating Labs, или как да създаваме креативни кампании

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" вниманието се насочи към предстоящата през октомври лаборатория за креативни кампании – C o-Creating Labs 2024 . Тази инициатива има за цел да разкрие как артистичният подход и визуалният език могат да подкрепят успеха на всяка кампания. В рамките на двудневната творческа среща, шест..

обновено на 17.09.24 в 09:56