За политическите предизвикателства в страната ни в началото на есента и възпитанието в патриотизъм – разговор в "Нашият ден" с Красимир Каракачанов, историк, д-р по международно право и международни отношения, председател на ВМРО.
В началото на разговора Каракачанов заявява: "Когато един народ няма дух, няма цел, няма кауза, той оставя да бъде яхнат от случайно попаднали във властта хора."
По думите на Каракачанов НАТО и ЕС могат да бъдат средство за постигане на националния идеал, но не могат да бъдат основен приоритет на страната. Империите имат големи интереси, а по-малките държави трябва да мислят за това как се вписват в "сблъсъка между титаните", смята гостът.
Каракачанов коментира състоянието на българската армия, която години наред е ограбвана от властимащите.
Разговорът се прехвърля в сферата на образованието, което, според историка, е редно да върви ръка за ръка с възпитанието в патриотизъм, а историческото познание е средство срещу нихилизма и обезверяването в обществото. Каракачанов цитира обединителя на Германия Бисмарк: "Войната се решава в класната стая."
Гостът изтъква, че след Освобождението България напредва с изключително бързи темпове именно защото българите се образоват усилено по време на Възраждането. Грамотността е в основата на успешното развитие, по думите на Каракачанов.
Политикът коментира неофициалната визита на президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска в България.
В края на разговора става дума за книгата на Каракачанов, озаглавена Книга "ВМРО – история на една борба", която, по думите на автора, говори за героизъм и доблест.
Къде намираме тези ценности днес? Според Каракачанов отговорът на този въпрос трябва да бъде търсен в образователната система. Едно дете трябва да бъде научено кое е добро, кое е лошо, кое е справедливо за родината му, рода му и родителите му, заявява Каракачанов.
Чуйте разговора в звуковия файл:
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
