Нова асоциална поезия се обръща към темата за Студената война в новия брой на едноименното списание. Редакторите и близо 60 автори интерпретират по игрив начин миналото, като третират проблема за войната през проблема за паметта.
"В крайна сметка ние трябва да помним миналото, да го наследяваме. Примерно от другата половина на Нова асоциална поезия, които са ветерани на литературните сцени – по-възрастни са, имат пряк опит, преживели са този сложен период, геополитически и в историята на България, за да стане диалог, да има приемственост. Рано или късно, каквото и да се случва в момента по света – то ще се превърне в наследство, в памет, която ще трябва да предадем нататък", каза в "Артефир" Стефан Гончаров, редактор и автор в Нова асоциална поезия.
Диалогът между поколенията ще има и реално измерение – на 24 септември от 18.30 часа в клуб "Ялта" авторите ще четат своите текстове и ще провокират емоции. Идеята обаче е да се премине отвъд тревожността, която неминуемо спохожда войната и всичко, което произлиза от нея.
Мартина Василева е дизайнерът на списанието. Тя създава графичната идентичност на броя, ангажиран с темата за Студената война, като заимства от визуалната култура, запечатана в архивните кадри от този период.
"Ние действително нямаме конкретен достъп до този период и разчитаме на това, което ни е предадено от нашите близки, ние сме младо поколение – така че и от интернет, за да установим някаква връзка с това, което се е случило, и разбира се, да го преработим през нашето въображение. По този начин то резултира в това, което правим, което творим", обясни тя.
Студената война е тема в броя на Нова асоциална поезия, но преди всичко естетически, защото списанието дава свобода на всеки автор, независимо дали се занимава с поезия, проза или превод, да играе с думи, да диалогизира, да бъде критичен в своите мисли и възможности.
Същото ще се случи и на 24 септември, когато четенето на Студената война ще бъде поредното култивиране на свободен дух и споделяне на изкуство с публиката в стила на ранния модернизъм. Участие в него ще вземат и музиканти и актьори.
Стефан Гончаров и Мартина Василева разказват подробностите в звуковия файл.
Снимка – Нова асоциална поезия
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg