Антологията на класическата мексиканска проза – мост към мексиканската култура

Мексиканската литература оформя своя съвременен облик между 20-те и 40-те години на ХХ век. Нейната самостоятелна история обаче започва още преди обявяването на независимостта на страната през 1821 г.

"Антология на класическата мексиканска проза", преведена и съставена от Николай Тодоров, е първи опит за последователно и пълноценно представяне на зараждането и развитието на мексиканската проза през ХХ век.

"С издателството се постарахме да подберем възможно най-представителните и най-пъстрите автори, за да могат да се видят всички тенденции, всички посоки на развитие, всички коренчета на мисълта, която после ще изкласи във втората половина на ХХ век.

Мексико от историческа гледна точка е може би най-прогресивната държава през ХIХ век, въпреки че през целия век постоянно избухват войни и революции в страната. Някакъв вид кръстопът, средищна точка между Франция, САЩ, Великобритания  и латиноамериканските народи“, посочва Николай Тодоров в "Артефир“.

В своите просвещенски дирения мексиканските автори повеждат читателите си по пътя на осъзнаване на младата нация. Духът на позитивизма се изправя срещу едно традиционно и дълбоко религиозно съзнание и вътрешното преобразяване ще трябва да мине през модерното възприятие на заобикалящия ни свят.

"Първият роман, на който се опира цялата латиноамериканска литература, носи шеговитото заглавие "Краставото папагалче" ("Ел Перикило Сарниенто") и негов автор е бащата на мексиканската проза Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди", казва Тодоров. Романът съдържа над 1000 страници и е написан на разговорен мексикански език, което се явява културна революция за онази епоха. 

Антологията на мексиканската литература представя Игнасио Алтамирано, както и забравени майстори на перото като Анхел де Кампо. Прозренията на Западния свят отчетливо нахлуват чрез творбите на малко познатия днес Ефрен Реболедо, но историческата динамика ги отхвърля, като не пощадява дори нововъведенията на широкоизвестни творци като Амадо Нерво. Търсенето на  мексиканската идентичност, разпокъсвана през своя "първи век“ от войни и диктатури, става мост към по-единен свят, завещавайки история, която може едновременно да развеселява и да натъжава, но неизменно носи безценни послания.

Генерал Висенте Рива Паласио пише своите разкази само десетина години преди вездесъщия Мануел Гутиерес Нахера, но в естетическо отношение тяхното творческо наследство ще се открие пред погледа като два бряга на една и съща река – разделени, но и неизменно свързани. 

Ето какво споделя Николай Тодоров за нуждата от Антологията на мексиканска поезия: "Мексиканската поезия на ХIХ век e много богата, но и много чужда за нас и много непозната. Това са десетки имена на поети, повечето от които загиват съвсем млади, които в голяма степен са като отблясъци на европейската традиция от миналото. Тази самобитност, която позволява по-разчупената форма на прозата, не се засяга до такава степен в поезията".

Целия разговор с Николай Тодоров можете да чуете в звуковия файл.