Зографският манастир през погледа на дипломата

За атонските манастири са изписани хиляди страници – описания, пътеводители, научни монографии, "тънки“ и "дебели“ книги. Дипломатът от кариерата Илко Шивачев описва в книгата си "Зограф. Огнище на българския дух“ своя личен досег до българския манастир "Св. Великомъченик Победоносец Георги Зограф" в Света гора.

Днес манастирите в монашеската република са двадесет. Седемнадесет са гръцки, един български – "Зограф", един сръбски – "Хилендар“ и един руски – "Свети Пантелеймон“. Освен тях в Света гора има още 300 скита и 600 килии. 

"В манастирския комплекс, който е застроен във формата на правоъгълник, са разположени три църкви и шест параклиса. Цялото оформяне на манастирския четириъгълник завършва със западното крило, построено през 1883 г. В средата му е разположена голямата трапезария, а над нея църквата "Св. св. Кирил и Методий“, строена през периода 1893-1895 г. В нея е изложена много ценна сбирка от стари манастирски икони“, пише в книгата си Илко Шивачев.

В традицията на дипломатическата деликатност от страниците на книгата можем да научим за "Историята славянобългарска“, за секретната операцията по нейното връщане в България през 1985 г. и логичната стъпка за връщането ѝ отново от Националния исторически музей в Зографския манастир през 1987 г.

В книгата авторът описва подробно как реализира една своя мечта – да постави възпоменателна плоча пред килията на Паисий в Хилендарския манастир. Заедно с Борислав Павлов, отговарящ за строителството на новата сграда на Генералното консулство, намират ателие и поръчват две мраморни плочи със следния  текст на български и гръцки: "Тук през периода 1745-1762 г. живя и твори великият българин Паисий  Хилендарски, събрал и написал "История Славянобългарска". На 6 май 1996 г. двете плочи са монтирани, едната е на входа на килията на Паисий, а другата е в нея. 

По време на посещението пред 1991 г. в манастира Илко Шивачев научава от библиотекаря на Зографския манастир дядо Пахомий, че най-големият брат на неговия дядо е бил две години монах в Зографския манастир. Последната глава от книгата е посветена на Григорий Шивачев, който е останал със своето дело на духовник и народен будител в историята на Българската православна църква като митрополит Климент Врачански.