Цялата история и практика на съвременната медицина е изградена върху откриването на повтарящи се модели в обем данни. Откак Хипократ основава медицинската си школа в древна Гърция преди около 2500 години, наблюдението, експериментът и анализът на данни са неизменна част от битката за здравето ни.
А в уменията да разпознават модели, да класифицират и да прогнозират, алгоритмите са много добри.
Едва ли някога изкуственият интелект ще измести лекарите от професията им, но има редица области, в които комбинираните усилия на хора и алгоритми дават добри резултати.
Телемедицината, която най-общо включва всякакъв вид диагностика, лечение и превенция, при които лекар и пациент не са в една и съща стая - навлиза устремно и предлага богати възможности.
"Ако можете да направите снимка на нещо и да му сложите етикет, можете да създадете и алгоритъм за неговото откриване. И накрая най-вероятно ще разполагате с по-точна (и сигурно по-ранна) диагноза, каквато не е по възможностите на почти никой лекар", пише Хана Фрай в книгата си "Здравей свят! Как да бъдеш човек в епохата на компютрите."
Телемедицината, освен че би ни спестила часове чакане пред лекарски кабинет, е добра в проследяването на състоянието при хронично болни и е от помощ в места, лишени от медицинска грижа.
Разбира се, възникват и немалко етични въпроси като например къде ще бъдат данните, които алгоритмите събират и обработват и кой ще има достъп до тях.
Отговори на тези и други важни въпроси търси събитието "Телефон, телемедицина, медицина… каква е разликата?". Повече за програмата чуйте от Петко Желязов от "Рацио".
"Телефон, телемедицина, медицина… каква е разликата?" е на 28 юли, четвъртък в "София тех парк", част от серия професионални събития на "Рацио" с вход свободен и предварителна регистрация.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg