Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Илчевски: Знанията трябва да се споделят

Николай Илчевски
Снимка: личен архив

Никой след Йовков, Чудомир и Елин Пелин не е обръщал такова внимание на българското село и не е разказвал с такава любов за него и хората, както Николай Илчевски, казват експертите. През 1992 г излиза първата му книга "Десет приказки, които разтърсиха света", която има огромен успех. Следват книгите "Ръководство за полово зрели безделници", "Коляното на стоножката", сборникът "500 патагонизма", "Хубавата Иванка", "Записки от селската кръчма" и "Крадецът на слама", някои от които се превръщат в хит. 

На книжния пазар у нас през тази година излезе и последната нова негова книга "Наръчник на щастливия землянин".  

"Знанията трябва да се споделят. За това ми е извънредно приятно да споделя и аз с околните част от нещата, които научих", споделя Николай Илчевски. 

Николай Илчевски е роден в едно планинско селце между Чепеларе и Широка лъка – Върбово. Потомъкът на стар род от зидари и скотовъдци и досега е влюбен в това каменно поселение – в което човешката душевност и изобретателност създават красива и сурова симфония между човека и природата.

Писателят, който строи в свободното си време. Момчето на Минкин Стефо, внукът на зидаря Кольо Илчевски от Върбово, прави пробив в журналистиката. Освен като известен автор, в страната е познат в Пловдив и като дългогодишен главен редактор и мениджър на медии, в които участва и като съсобственик. Днес той пише поредната си книга и реставрира по уникално красив начин една стара къща на 120 години.

Повече от разговора на Ани Костова с автора чуйте от звуковия файл.

Снимка – личен архив на Николай Илчевски

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Брайл ФМ навърши 10 години

Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят.  Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно.  Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..

публикувано на 26.11.24 в 18:46

Пространството на книгата

Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..

публикувано на 26.11.24 в 17:06

Изкуственият интелект отново повдига въпроса какви сме ние

"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...

публикувано на 26.11.24 в 16:31
Цвета Ботева

Музикалната метафора като лечение с Цвета Ботева

Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия.  Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..

публикувано на 26.11.24 в 16:10
Валентина Радинска

Валентина Радинска с премиера на книгата "Синът ми Степан"

"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..

публикувано на 26.11.24 в 14:05