За приемствеността в българската космическа наука

Какво и как се случи в българската наука за космоса, разказва чл. кор. проф. Петър Гецов, дългогодишен директор на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ).

От самото начало на института, който започва като научна група по физика на космоса, се залагат няколко основни направления, по които се работи и днес, когато няма човешка дейност на Земята, която да не минава през космоса, като започнем от навигацията и комуникациите и стигнем до дистанционните наблюдения на Земята, благодарение на които е възможно прецизно земеделие, по-висока енергийна ефективност, както и подсигуряване на критичната структура – електроснабдяване, подаване на вода, изхранване, техногенни и природни бедствия.

Почти от създаването си институтът е на високо ниво в изследванията на космическата радиация и създаването на прецизни прибори за нейното измерване. Български прибор ще пътува на борда на "Блу Ориджин" в средата на 2023 г., а преди това дозиметър "Люлин" ще има и на "Върджин галактик".

Приборите се разработват във връзка с научната програма на втория ни космонавт Александър Александров. Тогава под ръководството на проф. Гецов започва и програма, която проследява психологическото състояние на астронавтите.

Проф. Гецов е човекът, който навигира института през разредени въздух на 90-те и акостирането му в относително по-спокойните за наука и работа години откак започва съвместна дейност с Европейската космическа агенция.

Повече за съвместните проекти на ИКИТ с ЕКА и за значението на науката за космоса, чуйте в разговора с проф. Гецов.