На 14 юни отбелязваме Световния ден на доброволния и безвъзмезден кръводарител. Инициативите, свързани с него, целят да повишат информираността на хората за необходимостта от даряване на кръв за спасяване живота на нуждаещите.
В "Нашият ден“ д-р Николай Николов, директор на Националния център по трансфузионна хематология, дава отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с кръводаряването.
Ето какво коментира експертът: “Кръводаряването не бива да бъде стихиен процес, а да бъде по-планомерно през цялата година. Броят на безвъзмездните и доброволни кръводарители е 24-25%. Обикновено хора, които се отзовават за помощ на свои близки, тъй като ги призоваваме, особено когато са с по-редки кръвни групи. Вероятността близките да са същата кръвна група е най-голяма“.
На 14 юни от 12 ч. на тържествена церемония в аулата на НЦТХ (гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 112) ще бъдат отличени 15 организации и личности със специален принос за кръводаряването у нас.
Събитието се организира от Националния център по трансфузионна хематология, съвместно с Българския червен кръст. 73 предприятия, търговски дружества, неправителствени организации, лечебни и учебни заведения ще получат благодарствени грамоти от екипа на НЦТХ за проявената съпричастност, активното участие и принос в насърчаването на доброволното кръводаряване у нас.
С близо 8,4% са се увеличили кръводарителите у нас през първите 4 месеца на годината в сравнение с предходната 2021 г. Техният брой е съответно 55 760 за 2022 г. и 52 351 за 2021 г. За Националния център по трансфузионна хематология увеличението е приблизително 5%. Ако през миналата година от януари до април кръводарителите са били 12 254, то през 2022 г. те вече са 12 864.
За "Нашият ден“ Николай Тодоров, началник отдел в дирекция "Международни операции, програми и проекти” в БЧК, коментира, че:
"Чисто доброволното кръводаряване, което е за непознати хора, е много малък процент“. И допълва, че "мотивацията е, да се направи нещо добро. Но, чисто така да отиде да дари кръв за някой, когото не познава, дори няма представа дали това ще бъде животоспасяващо, за да се преживее една тежка операция, това е истинското доброволчество".
"Трябва да се промени отношението на обществото към кръводаряването. Не е редно да се говори за платени кръводарители. Трябва да се говори за безвъзмездните кръводарители и може би трябва да се наблегне на тези нематериални стимули, по-скоро да се търсят морални", допълни Николай Стоянов.
От тийнейджърските си години Иво Минчев от Русе се вълнува от темата на кръводаряването. Дарявал е кръв безвъзмездно и многократно. Смята, че има моралното право, като кръводарител и гражданин, да споделя своите тревоги и притеснения от тревожното състояние на системата за пропагандиране и организиране на доброволното кръводаряване у нас. Преди няколко месеца той изпрати отворено писмо, адресирано до властите в Република България, с надежда за подобряване на условията за този хуманен акт.
Ето и част от предложенията, които Иво Минчев посочва:
"Да се създаде стратегия, която да води към премахването и окончателната забрана на адресираното кръводаряване. То самото създава предпоставки за сделки и съществуването на "кръвната мафия“. На всеки дарител в Център по трансфузионна хематология да му бъде предложено да подпише декларация за съгласие и да бъде търсен в случай на необходимост. Да се създадат кампании с помощта на БЧК/БМЧК, БОДК и други организации".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
