Доколко чрез образованието съвременните българки имат достъп до традиционните женски дейности на техните предци? Как се възприема живото наследство на бабите и прабабите ни в съвременните детски градини и училища? Доколко от опазването му чрез образование зависи бъдещето на поколенията?
Според гл. ас. д-р Ива Станоева от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, традиционните женски дейности – като предене, тъкане, везане – са били не просто популярни, но неизбежни в миналото, в което са начин на живот. В тези женски дейности проследяваме връзката между движимо и нематериално културно наследство.
Продуктите вследствие на женските дейности се смятат за съкровища на старината, превръщат се в артефакти и се ценят от българите още от 19 век – през 1892 година на едно от популярните изложения има специален павилион с носии от цяла България.
Как се обособява Народният музей, след който идва и Етнографският музей? Какво следва за живите съкровища на България днес и предават ли се от поколение на поколение – чуйте още в звуковия файл.
Снимки – Ани Петрова, БНР
Във ФБ страницата на програма "Христо Ботев" можете да видите цялата дискусия
Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..
Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Мощи на Светите..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев". Музеите се спасяват сами –..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
