Какви са предимствата и рисковете за България, обявена от европейската и световна научна общност за земята с най-голяма акумулация на златни и сребърни монетни съкровища?
Проф. Диляна Ботева-Боянова от СУ "Св. Климент Охридски" е сред удостоените през 2021 г. с престижната награда на Фондация "Александър фон Хумболт" Humboldt Alumni Award for Innovative Networking Initiatives. Иновативната мрежа на фондацията е фокусирана върху дигиталните средства за превенция на фалшификацията на културно наследство.
Само преди седмици, при удостояването му с почетното звание "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охридски", проф. Франсоа дьо Калатай, директор на Кралската библиотека и нумизматичен кабинет в Брюксел, обяви България за най-богатата земя на златни и сребърни монетни съкровища в целия гръко-римски свят.
В тази връзка проф. Диляна Ботева от Историческия факултет на университета коментира, че българите не просто трябва да се радват и гордеят с този факт, но и да осъзнаят, че носят отговорност. И държавата, и учените трябва да се погрижат за това богатство. Става дума за тежък ангажимент, към който през последните 10 години българската държава има много въпросителни.
За рисковете от фалшификация на културно наследство и световната роля на България в културното наследство и опазването му – чуйте повече от звуковите файлове.
Снимки – Ани Петрова, БНР
Във ФБ страницата на програма "Христо Ботев" можете да видите цялата дискусия
Опазването на културното и историческото наследство на България, като част от световното и европейско богатство, застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и..
Опазването на културното и историческото наследство на България като част от световното и европейско богатство застава в центъра на дискусията за автентичността в риск. Доколко архитектите и инженерите имат правото и професионалната възможност да оставят на поколенията наследство, а не бутафория? Какви са подходите, критериите и иновациите за..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на историята? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Мощи на Светите..
В навечерието на 24 май сме на граничната бразда между наука и политика. Успяват ли учените да ни преведат през митовете и истината за буквите и светите братя Кирил и Методий? Къде и как се почита делото им и губи ли България в превода на история? Ще проговорят ли архивите и какво искат или не искат да знаят младите? Това са само част от..
Българските музеи се спасяват сами? Какви са необходимите законодателни промени във връзка с дигитализацията на културно наследство? Кой се страхува от виртуален музей и доколко той е в конфликт с реалния? Това са част от темите във втората от поредицата майски дискусии в ефира на програма "Христо Ботев". Музеите се спасяват сами –..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
С празнично декемврийско турне музикантите от "Виена Шьонбрун Оркестра" пристигат в България – в градовете Пловдив (10 декември), Варна (11 декември),..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
