Театър "Кредо", създаден от Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека, през 2022-а навършва 30 години. За омагьосаните от сценичното изкуство ще спомена само "Шинел", "Каквото направи дядо все е хубаво" и "Ревизор", а за любителите на статистиката ще добавя: 600 изиграни представления на 9 езика на повече от 200 фестивали по света, 14 международни награди. Е, как екипът на предаването да не покани Нина Димитрова – сърцето и мозъкът на театър "Кредо" да разкаже за пътешествията им. Само турнетата им в Япония са десет, а годишнината на "Кредо" ще отбележат във въздуха – на път за 11-ия гастрол в Страната на изгряващото слънце.
Не по-малко интересен е и разказът на Нина Димитрова за представянето на "Шинел" в Техеран и препирните с местния цензор, настояването актьорите да не се докосват на сцената и жените задължително да носят хиджаб. Създаденият от Нина и Зуека театър "Кредо" наистина има забележителни успехи – представленията му са в "Топ 20" на най-добрите събития на най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург. И в първата петица на класацията на вестник "Гардиън" за най-добрите спектакли в лондонския театралния афиш при гостуването в "Барбикан Център".
Тъкмо реших как прозрението на Нина Димитрова, че всички са произлезли от едно ребро е изключително дълбок финал за разговора, когато тя реши да повдигне театралната завеса пред творческата работилница на театъра.
Винаги съм смятала, че най-глупавият въпрос в едно интервю с артист е онзи за бъдещите творчески планове. Но не и когато става дума за Гоголооката Нина Димитрова, както я наричат почитателите ѝ.
През юбилейната си 30 година от своето създаване, театър "Кредо" осъществява два проекта с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" – проект "Клоунът Гогол" по програма "Творческо развитие" и целогодишната му дейност през 2022 година по проект "кредО!шинел!" по програма "Едногодишен грант".
Повече – в звуковия файл.
Снимки: театър "Кредо"
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg