"Вече е станала класическа фразата, че ако един реставратор си е свършил работата, той остава невидим за публиката. Нашият труд не е свързан със създаването на ново произведение, а с обгрижването на вече създадени такива и то с цел да бъде съхранена тяхната културна стойност – както за нашето така и за идните поколения" – казва доц. Стефан Белишки, ръководител на катедра "Реставрация" в Националната художествена академия.
"Народният музей и Българският археологически институт са люлката на археологическата реставрация в България и историята на тази професия има повече от стогодишна давност – казва доц. Христо Попов, директор на Археологическият институт с музей към БАН – Последните 30 години обаче имаше свиване на експертния състав и лека - полека едно по-старо поколение се загуби. Модерната българска действителност не налага усещането, че занимаването с наука и култура е нещо престижно, заслужаващо си , от което човек може да живее достойно" – добавя той.
По данни на ЮНЕСКО България е на трето място в Европа, след Италия и Гърция, в областта на културно-историческото наследство. Големият въпрос е обучението и задържането на специалистите у нас. Как работят те, как се подготвят, кои са големите грешки, с какви фалшификати се сблъскват и каква е допустимата съвременна намеса във възстановяването и запазването на един артефакт или археологически паметник – затова в "Какво се случва" говорят доц. Стефан Белишки, доц. Христо Попов, гл. асистент Петя Пенкова и гл. асистент Китан Китанов. Повдига се завесата и към работата на една от най-големите лаборатории за реставрация и консервация у нас – тази към Националния археологически музей, която скоро откри ново ателие.
Наталия Йорданова представя в галерия "Аросита" своята изложба "Безцветните зелени идеи яростно спят". През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност..
Едва ли има човек, който не си е задавал поне веднъж въпроса какво би сторил, ако имаше машина на времето. Романът "Преди кафето да изстине" на японския писателТошиказу Кавагучи предлага на своите читатели един интимен и вълнуващ поглед към тази недостижима човешка фантазия. В "Нашият ден" Десислава Желева разказва повече за един от..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с историята на нашите земи. Изданието не е пътеводител на най-известните исторически забележителности в България. То е разходка из магични места, където историята и красотата на природата се..
В центъра на самостоятелната изложба на художничката Ив Тошайн е мащабната инсталация "Чеиз за Марс". Тя е представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа по-рано тази година. В България идва за първи път, но в умален вид. Мястото е зала 19 на галерия "Квадрат 500", където е разположена и антична гробница от IV век. В заглавието Марс е богът на..
Харита Асумани представя свои творби под името "Добри момчета". Авторката наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в нейния живот. Това са портрети, вдъхновени от мъже, които са ѝ въздействали окриляващо или са я привличали. Тя казва: "С някои от тях сме имали едва няколко срещи. В това сгъстено време се е случил някакъв..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg