Докато за поредна година се питаме как ще спасим туристическия сезон и дали туристи ще дойдат на презастроеното ни Черноморие, за поредна година богатите възможности на балнеологията и като туризъм, и като лечение и профилактика, се загърбват.
Всички знаем, че България е богата на минерални води с лечебна стойност, същевременно из цялата страна ценни сгради се рушат, а водата изтича в канала.
В София и околностите ѝ например има около 40 извора. Дебитът само на Централна минерална баня е 12 литра в секунда. Това прави милион литра на денонощие. Всеки ден ние изхвърляме един милион литра вода в канала.
Същевременно програмите за развитие предлагат за всяка една от софийските бани да бъдат нещо различно от това. Проектите винаги са баните да бъдат превърнати в нещо друго и винаги се намират пари за нещото друго, не и за запазването им като бани.
Така се пилее ценен ресурс и се изпуска възможност за превенция и профилактика на редица заболявания.
Из страната вместо да се финансират общините, за да развиват програми за превенция и профилактика, при разпределението, голяма част от водата се отклонява за частни концесионери, а малко остава в обществена полза. Болници за рехабилитация не могат да функционират, защото водата е отклонена към хотели, построени в съседство.
А термалното наследство не са само водите или само великолепните сгради, изградени около тях, става въпрос за цялостното преживяване, което се нарича европейски термализъм и именно с него след Освобождението България се е заявявала на европейската карта като място за балнетерапия и лечение. Интересът към минералната вода е бил едва ли не държавна политика и тя е била първият ни туристически продукт.
Проблемите с опазването и устойчиво развитие на термалния ресурс и култура в България, в полза на гражданите адресира Българска асоциация за термално наследство (БАТН). Тя е гражданско сдружение, което се бори за оптималното използване на многообразието от изворна термо-минерална вода за здравна профилактика, лечение, рехабилитация, туризъм и рекреация. За осигуряване на условия за широк обществен достъп до термалните ресурси на различни социални групи – местни и приходящи. За развитие на термалните центрове в добрата българска традиция - като социални средища и места със специфични културни и здравни практики.
Чуйте разговора с двама от учредителите на асоциацията в София арх. Надя Иванова Ямазаки и арх. Ивайло Захариев, както и с Гергана Ваглярска, представител на асоциацията във Вършец.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg