Април 1876 – между възторга и самоукия военен майсторлък

На 20 април 1876 г. Априлското въстание избухва преждевременно – в Копривщица. Едно от най-значимите събития в Новата българска история – само българско, впрочем, дело, увенчава стремежа на предците ни за свобода. Вазов нарича този изблик "Пиянството на един народ", ситуирайки го в романтично-емоционален ореол. Прието е да се смята, че въстанието е зле подготвено, че от военна гледна точка е пълен провал. Така е, но има ли пресиленост и неглижиране на усилията на предците ни в този план? Защо Портата ангажира многохиляден аскер заради шепата селяни с кремъклийки и черешови топчета? Как се оказва така, че само няколко години по-късно има ентусиазирана българска армия, която побеждава в ред войни?

За чисто военните аспекти на Априлското въстание и елементите на самодейно, но и тактически зряло, макар в спонтанен план, военно майсторство на въстаниците e разговорът с военните историци доцент Петър Ненков и д-р Александър Стоянов, асистент в Института по история към БАН. Доцент Ненков хвърля светлина върху събитията на връх Еледжик и отбраната на Брацигово, а д-р Стоянов сравнява въоръжението на въстаниците и редовната турска армия, като разказва и за героичната битка на поп Харитон и Бачо Киро при отбраната на Дряновския манастир.

В разговора в студиото събеседник е и писателят и издателят Любомир Русанов, написал книгата "Моята първа книга за Априлското въстание", който разглежда въстанието като продукт на всенародния патос в стремежа за национална независимост, и разказва за собствените си проучвания по маршрута на Хвърковатата чета на Бенковски. Публицистът и преподавателят Марта Радева пък говори за най светлите глави между нашите поборници – Панайот Волов, Васил Петлешков, и прави паралел между лириката и практиката на бунта.