Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навън и Открито – в градската среда

Венелин Шурелов, „Един човек“
Снимка: Жюстин Томс

Повече от две десетилетия мястото на бившия мавзолей в София стоеше празно – като бяло петно в нашата памет, минало и настояще. Появата на „Бронзовата къща“ на Пламен Деянов през 2018 го преобрази и преосмисли. „Отдалеч е скулптура, отблизо архитектура, а отвътре – храм“, бе моята реакция за това произведение, предизвикало бурни дискусии в медиите и обществото.

Красимир Терзиев, „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било“
Но то предизвика и създаването на програмата „Навън“ на Столичната община – за подкрепа на временни художествени инсталации в градската среда. Фокусирана върху „съвременното изкуство и неговите възможности да коментира и преработва миналото, както и да поражда обществени дискусии, да привлича и възпитава публики“.
Венелин Шурелов, „Един човек“
Първото произведение по тази програма – „Един човек“ на Венелин Шурелов, все още може да се види на площадката на бившия мавзолей. А комисията вече е избрала следващото, което ще го замени – „Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било“ на Красимир Терзиев.

Мина Минов, „Блок в езерото“
От 2021 програмата има и друго направление – „Открито“, което се фокусира върху по-периферните зони на столицата. За 2022 мястото е паркът около езерото в квартал „Дружба“, а журито е избрало произведението на Мина Минов „Блок в езерото“.

Националната художествена академия: „Европа е Украйна“
За изкуството в градската среда, за дискусиите, споровете и скандалите, които то предизвиква, както и за рисковете и ползите от тях, е разговорът с Гергана Мудова и Венелин Шурелов.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25