„Пер Гюнт“ от Хенрик Ибсен е най-новото заглавие в репертоара на Театър „София“. Постановката по пиесата на големия норвежки драматург е дело на режисьорката Катя Петрова.
„Пиесата е написана 1867 година, а звучи все едно е написана за днес. През историята за Пер Гюнт поставяме темата за приспособяването, която вълнува целия свят. Пер Гюнт е свързан с консуматорския възглед за получаване и незабавно удовлетворение на всички потребности и желания – всичко да става „тук и сега“. И той се приспособява, в момента, в който срещне трудности, той ги заобикаля.
Той е герой на модерността, той по някакъв начин прилича и на всички тези хора, които се движат по света в днешно време – те търсят благополучие, искат да вземат дял от богатите развити общества. На края на живота си той трябва да отговаря за греховете си. И аз искам да провокирам всеки един от публиката да си даде отговор на въпросите, които се поставят.
Надяваме се спектакълът да влияе полифонично – и на сетивата, и на чувствата на зрителя, и той да излезе окрилен и вярващ, че човек може да се промени, ако желае“, сподели в „Артефир“ режисьорката Катя Петрова.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Сценографията и костюмите са дело на Борис Далчев и Михаела Добрева, композитор – Христо Йоцов, звукови картини – Светлозар Георгиев, визуална среда и мапинг – Момчил Алексиев, хореография – Анна Пампулова.
„Пер Гюнт“ се осъществява по проект „Пер Гюнт пътува“ и сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по Програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021“; „Норвежки финансов механизъм“.
Премиерните представления са на 4 и 15 февруари.
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg