След протеста, а и опита за щурм на парламента, организиран от „Възраждане“, разговорът за пандемията, за разделението между хората, за конспиративните теории, за изпуснатия точен час в помощ да се включат комуникаторите и професионалистите, с техните стратегии за това как се обяснява и как се менажира една пандемия, няма да бъде същият. Трудно е да се каже и дали ще го има даже.
В „Мрежата“ обаче става дума за COVID-19 и начините му на употреба. Каква е антропологията на страха и недоволството? И как мнимият национализъм подклажда мнимото самочувствие? Кога стана героично и патриотично да се отрича пандемията и кое е по-убедително – партийният интерес или конспиративните заблуди?
Разговор с журналистката от "Медиапул" Зорница Латева и със социолога Алексей Пампоров.
COVID-19 и гласът на разума
Алексей Пампоров: „На хората на площада им бе ампутирана социалната солидарност. “Всеки сам си преценя“, но само ако това не касае живота на другите. /… / Недоверието в науката и егоизмът спрямо околните са тези неща, които в момента ни пречат на нас като общество. /…/ Проблемът е, че беше допуснато хора, които привидно приличат на експерти, просто защото имат медицинско образование, да говорят за ваксини и имунизации, за неща, от които не разбират. / …/ Да не говорим, че в началото Кризисният щаб бе подложен на политически атаки и имаше опит работата му да бъде компрометирана."
Зорница Латева: „Всички помним как се издаваха заповеди и след няколко часа или дни се отменяха, и това също не беше гласът на експертите и на разума, а на политиците, които тогава вземаха тези решения. /---/ Реториката и употребата на тази тема от „Възраждане“ и нейния лидер Костадин Костадинов е просто продължението, което достигна чрез ФБ до десетки хиляди хора и предизвика доста сериозна реакция, с каквато други политици не могат да се похвалят. И според мен, и според анализатори това доведе до голяма степен до този резултат на „Възраждане“ на изборите и съответно до увеличаване на тежестта на тази партия както в парламента на национално ниво, така и в медийното пространство, така че техните тези и призиви да бъдат чути от повече хора и ако Костадин Костадинов беше във Варна, а не в парламента и партията не беше така представена национално, то на площада нямаше да има и толкова хора, колкото имаше.“
Алексей Пампоров: „Много хубав беше въпросът, който Ицо Хазарта зададе вчера от парламентарната трибуна. В Наказателния кодекс има ясен член, който казва, когато някой подстрекава към революция и към смяна по насилствен начин на обществения ред, то това е подсъдно и от тази гледна точка щурмът се дължи на бездействието на прокуратурата, т. к. лидерът на „Възраждане“ още преди Нова година обяви, че на 12 януари ще има протест, т.е. ние не сме изненадани от това, което се случи вчера. /…./
Можеше да не се стигне до това безобразие, което наблюдавахме, защото хората нарушаваха очевидно останалите разпоредби, свързани с пандемията. Те застрашаваха и живота на полицаите. Мисля, че вчера всички хора бяха на страната на полицаите.“
Репортажите от протеста на 12 януари са на Красимира Шопова.
Целия разговор можете да чуете в прикачения файл.
В Шестото издание на "Университетската седмица на книгата в УНСС" участват 20 издателства, които са подготвили намаления и промоции специално за студентите в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Очакват се десет премиери на книги, с участието на техните автори. Съвременни книги за съвременни деца: Защо е важно съдържанието да е..
Ескапизъм, искейпизъм, оттегляне, отдръпване, доброволно отшелничество – дълга синонимична редица, обозначаваща явление, присъщо на човечеството, откакто има човечество, но набиращо сила в модерната епоха. Говорим с философа от СУ професор Стилиян Йотов, с журналиста и писателя Иво Беров, с психолога Иван Иванов и с публициста и колумниста Диян..
Важността на устойчивото третиране на отпадъците и рециклирането, ролята на кръговата икономика и ползите от съвременни методи за управление на отпадъците са ключови теми на семинара "Отпадъци и рециклиране", организиран от Френското посолство и Френския културен институт в България. Това събитие е част от конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и..
Теодор Цеков е журналист в седмичния вестник "Филтър" и сайта, носещ същото име. Радослав Диков е също журналист, вече бивш – работил дълги години в Немска редакция на БНР. Сега пише фейлетони. За мухата в студиото, политиката и най-дългата дума в немския език, или "последният да затвори вратата". Полусериозно преди президентските избори в САЩ –..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg