Тази седмица британски съдия блокира екстрадицията на създателя на "Уикилийкс" Джулиян Асанж в САЩ. Какво е журналистика „на ръба“ – онази разобличаваща правителства и политици журналистика, която не се вписва в стандартите? Всичко ли може да се публикува? Журналист ли е Джулиян Асанж и защо "Уикилийкс" разделя до ден-днешен журналистическите организации по света, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.
„Когато "Уикилийкс" пуснаха първите си големи разкрития от Ирак, всички помним онзи смразяващи кадри с де факто разстрела на двамата журналисти от хеликоптер на американските сили. Тогава Асанж изглеждаше като герой, въпреки че и тогава имаше много възражения, че той пуска толкова много нередактирана информация. Това, което даде някаква достоверност на материалите и го спаси по онова време, бяха големите издания „Ню Йорк Таймс“ и „Гардиън“, които бяха проверили информацията.“
Журналист или информатор е Асанж
„Вярно е, че главният редактор на „Ню Йорк Таймс“ нарича Асанж информатор, а не журналист, но това е, от една страна, заради една специфична ревност, защото така наречените "традиционни медии" загубиха доста от позициите си в битката с нерафинираната информация на "Уикилийкс". Да не забравяме все пак, че традиционните разследващи журналисти смятат, че изсипването на сурова информация не е журналистика наистина, че суровата информация трябва да бъде проверена, преработена и да бъде поставена в контекст. Чак тогава може да бъде споделена с публиката. Разбира се, тук идва вечният аргумент и подозрението, че традиционните медии, филтрирайки информацията, играят друга игра – едва ли не в полза на правителствата. Аз лично бих пуснал такава информация, ако съм главен редактор на голямо издание, въпреки че със сигурност бих получил веднага обаждане от Пентагона, които ще ме убеждават да не я пускам. Това е без съмнение. И това се е случвало на „Ню Йорк Таймс", по повод страхотните им разследвания за затворите на ЦРУ по времето на президентите Буш и Обама. Тогава един от техните журналисти беше заплашен, защото, ако едно правителство, в случая американското, иска да упражни някакъв вид репресия върху журналист, то има достатъчно закони да го направи. Включително през Закона за шпионажа, който е от 1917 година и който никога не е използван до този момент срещу журналисти, а сега го вадят срещу Асанж.“
Държавна тайна или в полза на обществото
„Институциите винаги казват, че нещо е държавна тайна, просто за да си запазят собствения интерес. Но ето, например разследването на Саймън Хърш за клането в Ми Лай в края на 60-те години, извършено от американската армия. Неговото разследване обаче е изградено от разговори с хора, които са били в ротата, извършила клането. Обикаля из целите Съединени щати, за да говори с тях един по един. След като събира всички интервюта, достига и до официалните доклади в Пентагона. След публикуването на това разследване, то направо „гръмва“ и много хора са изпратени в затвора за извършените престъпления. Това е нещо съвсем различно от това да получи в пощенската си кутия докладите на армията и да ги изсипе на публиката, каквото се случва с "Уикилийкс". Когато си направил проверка, обиколил си, говорил си с хора, когато журналистът си свърши работата задълбочено, тогава вече едно демократично правителство и държавата не може да каже, че нещо е военна тайна и ние ще съдим журналиста по закон от 1917 година. Затова и аз съм за дълбоката, качествена журналистика, срещу която едно демократични правителство няма какво да направи. Асанж е лесна мишена, защото нещата, които прави, не са по правилата на качествената журналистика. Друг е въпросът, че действията на правителството срещу него са опит за сплашване и много организации подкрепиха Асанж. Самото отношение към него е твърде агресивно и няма как да се хареса на всеки, който цени свободата на словото. Но аз продължавам да правя уговорката, че информацията не трябва да бъде пуска в суров вид, защото това води до хаос. Разбира се, хората, които разследват такава информация, трябва да са от много места, а не монополисти от „Гардиън“ или „Ню Йорк Таймс“, защото не е редно толкова мащабни разследвания да са затворени по такъв начин – в една или две медии. Трябва да има всякакви независими организации и консорциуми, които участват в тях, за да е гарантирана независимостта на разследването.“
Има какво ли не в живота на настоящите тийнейджъри и очевидно явлението sadfishing е едно от тях. Но какво е това и защо трябва да ни интересува? Социалните медии са неразделна част от живота на тийнейджърите. Но там разграничаването на истинското от фалшивото е много трудно…Все по-трудно. Сред тенденциите, които предизвикват..
За фарса и победата на гражданското общество – коментар в "Terra Култура" на политолога Ивайло Динев . Повод за разговора е равносметката, че четири поколения на Прехода със своето крайно недоволство излизаха на улиците, за да предизвикат политическа и обществена промяна. Годините на големите граждански протести са 1990-та, 1997-ма, 2013-та..
Няма как да не сте чули по радиото, че в Конституционния съд са подадени две жалби от политически сили във връзка с нарушения на изборите (българските, да не стане някоя международна грешка!), които тъкмо отминаха, дето има една дума, още са топли. В неделя от 19 часа в "Голямата къща на смешните хора" бистрихме тази ситуация. Понеже сме хора..
Берлин може да се окаже онова огледало на Европа, към което е добре да поглеждаме и днес. Нека опитаме да си представим какво ще отразява това огледало след години. Архивите оживяват в "Terra Култура". След Берлинската стена, 35 години по-късно, слушаме откъси от три речи на важни личности – Джон Кенеди през 1963 г., Вили Бранд през 1989 г...
Село Ковачица се намира в община Лом и в него живеят около хиляда човека. На 4 километра от селото е брега на река Дунав. Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района на селото се заселили бежанци от Чипровци. Те се спуснали с лодки и салове по река Тимок, а след това по течението на Дунава и се установили на брега..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg