Какви комуникационни грешки от страна на медиите и политиците доведоха до точно тези изборни резултати за НС у нас?
Любомир Аламанов, експерт по комуникации от Центъра за анализи и кризисни комуникации, коментира в "Мрежата".
Кандидатпрезидентският дебат
Според Любомир Ламанов, дебатът между кандидатите за президенти е бил „странен, защото излезе извън правомощията на президента на България. Разбирам желанието на водещите, че трябва да покажат мнението на участниците по възможно най-много теми. Може би се опитаха в рамките на много кратко време да покрият доста обширно пространство и се получи като в онова старо предаване „Минута е много“, а „Няма време“ в лайтмотив на дебата. Иначе претендентът беше малко по-агресивен, а сегашният президент в малко по-отбранителна позиция, но това е очаквано за такъв дебат. А такова поведение е типично за медиите. Те търсят винаги противопоставяне и някакъв дори лек скандал, за да направят медията си интересна. Ако аз организирах дебата, със сигурност щях да се концентрирам върху 3 или 4 теми, за които да има повече време.“
Партиите, които загубиха
„Загубиха, защото не акцентираха върху това, което искат техните избиратели. Голяма част от политическите сили са се вторачили в стария модел на политическа комуникация – партийни дейци и партийно ядро. Но младите хора не са лоялни към марка и бранд, а към кауза и самата идея за промяна, а не кой им я предлага. Те искат партия, която им обещава хубаво бъдеще и им показва конкретно как ще го направи – не аз ще ви дам, а всеки да може да се чувства част от тази промяна, или „хайде заедно да го направим“."
Търпението, когато започваш кампания от нула, и мястото на истината
„Всичко зависи от целта на един политик. Има хора, които искат просто да кажат истината, без никаква друга цел. Тези, които искат да увлекат повече хора след себе си, ще преценят кога да кажат така наречената "истина". Ако мъж се опита да заговори жена, дали първо ще ѝ каже истината, че сънува кошмари и се страхува от паяци? Ами, няма да ѝ каже първо това, ще изчака, когато се сближат. Когато на непознати хора стовариш всичко – своите страхове и проблеми, няма как хората да те харесат. Ние не сме психоаналитици. Ние искаме да бъдем убедени и спечелени за кауза.
Какво искаш – непрекъснато да чуваш истината за някакво минало или да бъдеш убеден, че заедно ще съградим някакво бъдеще? Или ако ще говорим за миналото, да го изговорим и да продължим напред. Защото само ровене в миналото не е конструктивно. Хората се променят и политиците трябва да се научат да ги слушат – какво публиката им подсказва. Ако публиката подсказва, че иска да вземе активна част от процеса, тя трябва да бъде увлечена в този процес.“
Изпиране на думата „коалиция“
„Много думи в българския език получиха лоша конотация. Една от тях е „коалиция“. „Коалиция“ беше нарочена за вредна от ГЕРБ, за да извлекат политически дивиденти, въпреки че после те направиха не една коалиция. Не може да има обединение без някаква форма на коалиция, а проблемът не е във формата, а в съдържанието. Ще направи ли едно мнозинство необходимите реформи в здравеопазването и съдебната система, защото за 12 години не видяхме никакви реформи. Трябва да помогнем на хората да погледнат зад партийната пропаганда, която съсипва думите. Коалиция е даване на кредит на доверие. Това е думата „Заедно“, казана с по-сложен език – хайде да направим нещо заедно, да намерим допирни точки. Доверието се почви така внезапно сега, защото някои партии разбраха, че тяхното его трябва да се смали, защото хората им го смалиха. Избирателите казаха: „Разберете най-после – вие зависите от нас“ и ако не направите заедно нещо, просто няма да влезете в следващия парламент.“
Чуйте повече в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg