Любомир Аламанов: Само ровене в миналото не е конструктивно за никого

Какви комуникационни грешки от страна на медиите и политиците доведоха до точно тези изборни резултати за НС у нас? 

Любомир Аламанов, експерт по комуникации от Центъра за анализи и кризисни комуникации, коментира в "Мрежата".

Кандидатпрезидентският дебат

Според Любомир Ламанов, дебатът между кандидатите за президенти е бил „странен, защото излезе извън правомощията на президента на България. Разбирам желанието на водещите, че трябва да покажат мнението на участниците по възможно най-много теми. Може би се опитаха в рамките на много кратко време да покрият доста обширно пространство и се получи като в онова старо предаване „Минута е много“, а „Няма време“ в лайтмотив на дебата. Иначе претендентът беше малко по-агресивен, а сегашният президент в малко по-отбранителна позиция, но това е очаквано за такъв дебат. А такова поведение е типично за медиите. Те търсят винаги противопоставяне и някакъв дори лек скандал, за да направят медията си интересна. Ако аз организирах дебата, със сигурност щях да се концентрирам върху 3 или 4 теми, за които да има повече време.“

Партиите, които загубиха

„Загубиха, защото не акцентираха върху това, което искат техните избиратели. Голяма част от политическите сили са се вторачили в стария модел на политическа комуникация – партийни дейци и партийно ядро. Но младите хора не са лоялни към марка и бранд, а към кауза и самата идея за промяна, а не кой им я предлага. Те искат партия, която им обещава хубаво бъдеще и им показва конкретно как ще го направи – не аз ще ви дам, а всеки да може да се чувства част от тази промяна, или „хайде заедно да го направим“."

Търпението, когато започваш кампания от нула, и мястото на истината

„Всичко зависи от целта на един политик. Има хора, които искат просто да кажат истината, без никаква друга цел. Тези, които искат да увлекат повече хора след себе си, ще преценят кога да кажат така наречената "истина". Ако мъж се опита да заговори жена, дали първо ще ѝ каже истината, че сънува кошмари и се страхува от паяци? Ами, няма да ѝ каже първо това, ще изчака, когато се сближат. Когато на непознати хора стовариш всичко – своите страхове и проблеми, няма как хората да те харесат. Ние не сме психоаналитици. Ние искаме да бъдем убедени и спечелени за кауза.

Какво искаш – непрекъснато да чуваш истината за някакво минало или да бъдеш убеден, че заедно ще съградим някакво бъдеще? Или ако ще говорим за миналото, да го изговорим и да продължим напред. Защото само ровене в миналото не е конструктивно. Хората се променят и политиците трябва да се научат да ги слушат – какво публиката им подсказва. Ако публиката подсказва, че иска да вземе активна част от процеса, тя трябва да бъде увлечена в този процес.“

Изпиране на думата „коалиция“

„Много думи в българския език получиха лоша конотация. Една от тях е „коалиция“. „Коалиция“ беше нарочена за вредна от ГЕРБ, за да извлекат политически дивиденти, въпреки че после те направиха не една коалиция. Не може да има обединение без някаква форма на коалиция, а проблемът не е във формата, а в съдържанието. Ще направи ли едно мнозинство необходимите реформи в здравеопазването и съдебната система, защото за 12 години не видяхме никакви реформи. Трябва да помогнем на хората да погледнат зад партийната пропаганда, която съсипва думите. Коалиция е даване на кредит на доверие. Това е думата „Заедно“, казана с по-сложен език – хайде да направим нещо заедно, да намерим допирни точки. Доверието се почви така внезапно сега, защото някои партии разбраха, че тяхното его трябва да се смали, защото хората им го смалиха. Избирателите казаха: „Разберете най-после – вие зависите от нас“ и ако не направите заедно нещо, просто няма да влезете в следващия парламент.“

Чуйте повече в звуковия файл.