Ламартин пише, че българите приличат на немски или алпийски селяни, а Ромен Гари, следен от ДС, че всъщност не им е рано на българите за демокрация; просто не са имали добри правителства досега. Единият е по нашите земи през първата половина на деветнайсети век, вторият – през първата половина на двайсети.
Ние сме свикнали да се гледаме познавателно себе си, доверявайки се на външния поглед. Когато тези погледи са на кадърни писатели от голяма, престижна за нас от политическа и културна гледна точка страна, то това особено ни впечатлява. Затова е интересно да проучим и си припомним как са видели България тези известни френски творци.
Ламартин, поетът и общественикът, е прекарал няколко дни във Филибе, и е боледувал 20 дни във Ветрен. А Ромен Гари е работил като дипломат във Френското посолство в София. Те и двамата имат забележителни приключения, наблюдения и прогнози, свързани с пребиваването си.
Българите и останалите етноси в империята, българските политици и внедряващите се сталински методи, съдбата на Трайчо Костов, Г.М. Димитров, а и Георги Димитров през очите на Ромен Гари, внимателен дипломат, но и писател-мистификатор, това е темата на разговора. Или два различни, но интересни ракурса: България, която още я е нямоло, но Ламартин е усещал добре, че ще я има, и България, която я има, но идват времена на цензура, репресии, своеобразна тоталитарна екзотика.
Историкът-османист доцент Росица Градева ни запознава с атмосферата на вече срутващата се Османска империя, културологът и журналистът Тони Николов ни разказва за политическата еволюция на Гари и софийските му изпитания, а проф. Румяна Станчева анализира литературното значение и на двамата както във Франция, така и в България.
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..
Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас . "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..
Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Световният фурор "Това е магията" (C’est la Magie) кара малки и големи да повярват в невъзможното с високотехнологични илюзии и смайваща магия с участието..
С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg