Камбаните говорят

Първото, за което ще се сетим, когато отворим дума за църковните камбани, е въздействащият им звън. Камбаните обаче могат да кажат много повече, ако се вгледаме в тях – в изработката, украсата и надписите. Те ще ни насочат към мястото, където са отлети, годината, майсторите, дарителите, храма или селището, за което са поръчани. За съжаление поради практиката старите и повредени камбани да се претопяват за отливане на нови са останали много малко образци от предвъзрожденско време.

Когато в последните десетилетия на османското владичество православните българи се сдобиват с правото да строят храмове и да отливат камбани, дарителите не смеят да оставят имената си, а само инициали. Някои от тях са разшифровани, други – не.

Все още църковни камбани стоят забравени в рушащи се църкви в някогашни български села, останали в територията на южните ни съседи.

В района на Родопите, където ислямизирането или връщането към православното християнство са част от драматичната история на местните българи, камбаните пътуват от село в село, според поредната смяна на религията. Така пътищата на камбаните следват съдбата на хората.

Доц. Георги Митринов събира разказите на местни жители отсам и отвъд днешните държавни граници, снима камбаните и други епиграфски паметници, за да бъдат съхранени поне по този начин ценните сведения за историята и езика ни. Времето, немарата и съзнателното заличаване на българското извън територията ни рушат оцелелите материални свидетелства, за които държавата ни би трябвало да положи грижи.

Чуйте разказа на доц. Митринов за историята на църковни камбани, родове и селища на прочути майстори и щедри дарители.